Сърдечната недостатъчност е сериозно хронично заболяване, което заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания, а 50% от болните умират до 5 години след поставянето на диагнозата. Обществото ни все още не познава достатъчно добре болестта и е важно информираността на хората да се повишава, за да бъдат осветлени проблемите и намерени работещи решения за тях. За това призоваха от Дружеството на кардиолозите в България на пресконференция по повод провеждащия се от днес в столицата симпозиум на дружеството, посветен на сърдечната недостатъчност и кардиомиопатиите.
Независимо, че нямаме точни данни и единен регистър, приемаме, че около 140 000 българи живеят със сърдечна недостатъчност, като не по-малко от 20 000 от тях умират всяка година по тази причина, а това представлява 18% от всички смъртни случаи, посочи доц. Пламен Гацов от Втора МБАЛ в София.
Основното предизвикателство, пред което са изправени институциите и лицата, отговорни за предоставянето на здравни грижи и определянето на политиката, е как да се удължат годините на живот в запазено здраве. Инвестициите в нови здравни технологии, които намаляват смъртността и удължават годините живот в запазено здраве подобряват не само здравните, но и демографските показатели в национален план.
„Инвестициите в центрове за инвазивна кардиология, които започнахме преди години, бяха определени като разход, който в следващите години доведе до значително намаление на смъртността от инфаркт на миокарда“, каза проф. Арман Постаджиян от УМБАЛ „Св. Анна“ в София, който е и председател на Дружество на кардиолозите в България.
Добре известно е, че в условията на демографска криза и отрицателен естествен прираст, намаляването на смъртността се отразява благоприятно върху демографските показатели, коментираха специалистите. Проф. Цветана Кътова от Националната кардиологична болница (НКБ) посочи, че с въвеждането на съвременните подходи за превенция и лечение може чувствително да се повиши качеството на живот на хората със сърдечна недостатъчност, които най-често са от възрастовата група над 50 години. Новите здравни технологии могат да намалят с 20% риска от сърдечно-съдова смърт и повторни хоспитализация, а те вече са достъпни и у нас, добави тя. За да имат обаче пациентите шанса да се лекуват по тази начин, е важно те без забавяне да бъдат насочвани към кардиолог, който да поеме лечението и проследяването им, допълни още тя.
„Вече имаме много добри резултати от пилотен проект за амбулаторно наблюдение, който показа, че адекватното проследяване след изписването от болница намалява смъртността и рехоспитализациите над 2,5 пъти само в рамките на 6 месеца“, коментира проблема за наблюдението на тези пациенти доц. Йото Йотов, който представи опита от УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна.
Сърдечната недостатъчност е най-честата причина за хоспитализация при пациентите нaд 65 г. възраст. Хоспитализациите са един от най-силните предиктори за смъртност и огромен икономически разход за здравната система. Около 1/4 от всички рехоспитализации са през първия месец, а около 40% попадат в това, което ние наричаме „уязвим“ или „вулнерабилен“ период до 3-ти месец след изписването, допълни още той и акцентира върху необходимостта от търсене на организационни решения с ясни икономическите ползи. По думите на доц. Йотов една от мерките за постигането на тази цел е наличието на приемственост между болничната и амбулаторната кардиологична помощ и разработването на програми за ранно проследяване на дехоспитализираните пациенти като подход, насочен към ограничаването на ненужните хоспитализации.
„Пациентите, които след изписването биват ранно и адекватно проследявани, имат много по-ниска честота на ранните рехоспитализации“, обобщи доц. Йотов.
Инвазивният кардиолог доц. Иво Петров от „Сити Клиник” каза:
„Успехите, които отбелязахме през последните години в овладяването на смъртността от остър инфаркт на миокарда, доведоха до това, че една немалка група от хора, преживели инфаркт ще продължат да живеят, но със сърдечна недостатъчност. Ето защо е важно да си даваме сметка какви грижи ще им бъдат нужни, за да имат необходимото качество на живот, независимо от болестта“.
Кардиолозите апелираха да бъде намерена най-добрата формула, която да гарантира на национално ниво приемственост между болничните и амбулаторните грижи за пациентите със сърдечна недостатъчност.
Невена ПОПОВА