Все по-често платформи за колективно пазаруване предлагат ваучери за медицински услуги – прегледи, лабораторни и образни изследвания, дентално лечение, физиотерапевтични процедури. Как е регламентирана тази дейност от закона, има ли риск за хората, които купуват ваучера и за медицинските лица, които са ангажирани в тези медицински дейности. Отговор на тези въпроси потърсихме от адвокат д-р Мария Петрова, водещ специалист в областта на медицинското право у нас.
Адв. Петрова, какви рискове крие практиката да се закупуват ваучери за медицински услуги от интернет платформи за колективно пазаруване?
- Тази практика крие огромни рискове. Още преди една година от Европейския институт по медицинско право, здравен мениджмънт и обществено здраве, на който съм изпълнителен директор, заедно с колеги от Фондация „ЛИБРе“ направихме проучване по темата и алармирахме за проблемите. Установихме, че почти всички подобни сайтове на българския пазар нарушават както правата на гражданите като пациенти, така и като потребители. Тези сайтове предоставят доста оскъдна и невярна информация за голяма част от медицинските си услуги. Хората се подвеждат, че закупуват медицинска услуга, чиято цена им се струва приемлива, без да знаят кой конкретен лекар ще я извърши, какви рискове крие тя за тях, изобщо необходима ли им е, възможно ли е да им бъде извършена, с какви неудобства е съпътствана и т.н. Давате си сметка, че ако мъж си закупи ваучер за „раждане с цезарово сечение“, няма как да получи услугата. Макар и фрапиращ, примерът ми може да се сведе и за рутинни изследвания, които се предлагат в тези сайтове. Отделно от това, подобни платформи имат значителни пропуски що се касае до администрирането на лични данни. Често се срещат случаи, при които платформите събират чувствителна здравна информация, без дори да са регистрирани като администратори на лични данни. Това означава, че при определени обстоятелства всеки може да разбере от каква медицинска услуга сте се ползвали или да изтече информация за здравното ви състояние.
Има ли нормативна уредба за тази дейност?
- Разбира се, но за съжаление тя не се спазва както от доставчиците на услугите, така и от медицинските специалисти, които пък са в договорни отношения с тях. Лекарите и лечебните заведения чрез подобен тип сайтове се опитват да достигнат до повече пациенти, но не си дават сметка, че лошото качество на платформата се отразява и на тях.
Носят ли отговорност собствениците на сайтовете за качеството на предлаганите услуги?
- Обикновено пишат, че не носят. Друг е въпросът, дали това е така във всеки един конкретен случай. Лошите, неизчерпателни и неотговарящи на европейските и български законодателни норми общи условия на сайтовете, са причина много популярни услуги в световен мащаб, да са толкова рискови в България.
Някои от предлаганите пакети включват дентални манипулации, лабораторни и образни изследвания, които могат да се назначават единствено по преценка на лекари или на дентален лекар. Означава ли това, че закупувайки такъв ваучер, човек сам носи отговорност за евентуално настъпили вреди?
- Първо, има значение дали лицето е добре информирано. Второ, отговорът на този въпрос зависи и от качеството на предлаганата услуга. При всички положения, не може да се вменява вина и да се изключва отговорността на платформата и лекарите, предоставящи услугата, за сметка на „пациента“. Общите условия в голяма част от тези сайтове нарушават процеса по информирано съгласие и създават много погрешни представи на гражданите какво ги очаква. Платформите се опитват да избягат от отговорност, поставяйки текстове, които противоречат на действащото законодателство.
Има ли подобна практика в други европейски страни и какво би могло да се препоръча на любителите на този вид „пазаруване“?
- Има такава световна практика. В този тип услуги няма нищо лошо, ако те успяват да отговорят на действащите норми, не застрашават правата на пациентите и не поставят лекарите под допълнителен риск при работата им. Съветът ми към потребителите на този етап е да се въздържат да ползват услуги на сайтове, които съдържат оскъдни общи условия, които нямат разработена политика за защита на лични данни, които нямат телефон за връзка. Да не купуват ваучери за услуги, ако не е посочен лекар, лечебно заведение, ако няма конкретно посочени индикации, рискове и т.н. Да четат много внимателно! Да държат да видят условията за отказ от услугата и начините за възстановяване на направените от тях разходи. Любителите на този тип „пазаруване“ могат да „превъзпитат“ доставчиците, изисквайки от тях по-висока степен на информираност и яснота по отношение на предлаганите услуги. Това не са безобидни неща - доставчиците трябва да си дадат сметка, че предлагат услуги, които могат да имат сериозни последици по отношение здравето и личния живот на хората.
Като обобщение – какви промени могат да се препоръчат?
- Сериозно отношение към този тип сайтове. Пак казвам - те не са просто онлайн магазини. Необходима е висока доза критичност и отговорност от всички страни – потребители, платформи и медицински специалисти, категорично това ще е от полза. Нужно е ясно дефиниране на предлаганите услуги, както и изработване на политика за защита на личните данни с оглед и предстоящите промени в европейското законодателство.
Нормативната база е изчерпателна, просто трябва да се познават както правата, така и задълженията. Разбира се, важно е да има и въведен ефективен контрол над тази дейност, какъвто към момента липсва.
Невена Попова