Какви са задълженията на лечебните заведения относно медицинските изделия - дължни ли са те да ги осигуряват? На този и други въпроси отговори за Redmedia адв. Мария Шаркова, специалист по медицинско право.
Адв. Шаркова, в зимния сезон случаите на тежки фрактури зачестяват, а лечението им предполага и използването на медицински изделия - протези, импланти на стави и т.н. Какви са задълженията на лечебните заведения - дължни ли са те да осигуряват тези изделия?
- Ортопедията и травматологията са специалностите, в които най-често се използват медицински изделия и то в условията на спешност. До тази специалност се нареждат и неврохирургията (с доста скъпи импланти), хирургията (използват се ошиватели, платна и други), кардиохирургия, очни болести и други. През зимата травмите се увеличават и нараства броят на пациентите, които се нуждаят от ортопедичните импланти, за които споменахте. През 2012 г. се приеха изменения в Закона за здравето, чиято цел беше да се улесни пациента при снабдяване с такива изделия. До този момент пациентът или неговите близки следваше да закупуват сами изделията, което, можете да си представите, не е никак лесна задача. Освен това имаше сигнали от пациенти, че такива изделия им се предлагат директно в болниците от самия персонал, без пациентът да има възможност да прецени какви видове изделия има от тази група (например видове пирони), какви са цените им и да избере най-подходящото изделия за себе си. С промяната на закона лечебните заведения бяха, и все още са, задължени да предоставят медицински изделия, нужни за лечението на пациента чрез своята болнична аптека на цената, на която са им доставени от фирмата-доставчик. Така се гарантира, че пациентите няма да бъдат затруднявани излишно и по някакъв начин ще може да се контролира ценообразуването - поне няма да се слагат надценки от лечебните заведения. Важно е да обясним на Вашите читатели, че при закупуването на съответното изделие, от което те имат нужда, болницата трябва да им предостави информация за него, те трябва да приемат условията и да изразят избора си писмено. Заплащането се осъществява на касата на болницата или по банков път, срещу което се издава документ. В медицинската документация се поставят стикерите на изделията, които са закупили, ако има такива.
Съвсем наскоро Пловдивският административен съд излезе с решение, според което пациентите не са длъжни да закупуват медицински изделия от лечебните заведения. Решението е окончателно и това е поводът, да Ви помоля да коментирате казуса.
Казусът е следният - болница завежда дело срещу наказателно постановление на Изпълнителна агенция "Медицински одит" (ИАМО), с което й e наложена имуществена санкция поради това, че пациентът е закупил медицинско изделие от друго място.
Казусът решава един дългогодишен проблем, който беше възникнал при приложението на разпоребите, за които по-горе стана дума. Нека обясня просто. Тук става дума за изделия, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не заплаща, т.е за тях плаща пациентът от своя джоб. В същото време държавните и общинските болници са длъжни да провеждат обществени поръчки, чрез които да осигуряват всичко необходимо за функционирането на болницата, вкл. да осигуряват въпросните изделия. Оказва се, че в тези случаи на пациента може да се предложи това изделие, което се доставя след проведената поръчка, т.е пациентът плаща със свои пари за нещо, което обаче не е избрал лично. Тук се поставя въпросът може ли пациентът да закупи друго изделие за своите нужди, което е различно от предлаганото му в съответната болница? Има ли право на избор? Или е длъжен да закупи това изделие, което му е предложено и нищо друго? Поставя се и въпросът дали ако пациентът предпочете да използва изделие, което е закупил сам, болницата носи някаква административно-наказателна отговорност. Според това съдебно решение (което е окончателно, както вече казахме), болницата е длъжна да осигури съответните медицински изделия само тогава, когато пациентът е поискал да му бъдат осигурени, но пациентът има право на свободен избор за какво изделие да похарчи парите си. С други думи, право на пациента е да избере дали да закупи медицинско изделие от болничната аптека ило от друго място. В тези случаи болницата не може да носи отговорност за избора на пациента.
Какъв е Вашият коментар и какво поведение бихте препоръчали на пациентите, които са в такава ситуация, както и на лечебните заведения, които използват такива изделия?
Моята препоръка към пациентите е да изискват максимално много информация за предлаганите изделия, да се интересуват от алтернативите и качеството на изделията. Ако могат, да сравняват едни и същи по вид изделия на различни вносители/производители. Много е важно да изискват касови бележки/фактури и стикери на медицинските изделия. В никакъв случай да не се купуват разопаковани изделия, да търси CE марка за произход върху опаковката, която е гаранция за качеството на продукта и съответствието му с изискванията на нормативните актове. Изделията се получават от болничната аптека и не се предават "на ръка" в кабинети, стаи и т.н.
Искам да отбележа, че във връзка с изделията, които не се заплащат от НЗОК, честно възникват и други проблеми. При спешни случаи се изисква поставяне на пирони, стави, кейджове и т.н, много от които струват хиляди левове. Тези изделия се заплащат от пациента, като често се случва пострадалите да не разполагат с таква голяма сума. Болниците, от друга страна, нямат задължение да осигуряват тези скъпи изделия безплатно, защото това ще ангажира огромен финансов ресурс и ще доведе до загуби. За най-бедните пациенти такива разходи могат да бъдат заплатени от Агенцията за социално подпомагане, като се потърси съдействието на социален работник в лечебното заведение. Но често се оказва, че пациентите не отговарят на условията за социално подпомагане, а нямат никакви средства да платят. Това е много сложна ситуация, която поставя лекарите в сериозен морален конфликт заради ограничените финансови ресурси. Към момента някои болници осигуряват възможности за разсрочено плащане, други търсят неплатени суми по съдебен ред. Този проблем създава напрежение между пациенти и лекари, а както сами рпазбирате, те нямат вина за съществуването му.
Невена ПОПОВА