Стигмата към психичноболните в България е проблем на цялото общество и провокира негативни нагласи не само у роднини и приятели, но също така и сред медицинския персонал. Този извод беше направен в началото на седмицата на базата на научно изследване сред пациенти и лекари в столичната болница "Александровска", извършено в рамките на кампанията "Говорим открито за психичните разстройства".
В тази връзка организаторите на инициативата се фокусират върху всички, които смятат, че могат сами да се справят с проблемите си, а всъщност затвърждават стигмата. Следващите 7 мита за депресията са именно за тях.
Мит 1. Депресията не е болест.
Популярно е мнението, че депресията е "модерна глезотия" и се случва всекиму, просто човек дава воля на лошото си настроение и не са му нужни никакви лекарства. Напротив - това е съвсем истинско, сериозно заболяване, дори с възможен летален изход (самоубийство). Разбира се, с леката форма на тревожност всеки може да се справи сам, но при тежките случаи без лечение депресията може да продължава с години, да се усилва и да прерасне например в маниакално-депресивна психоза.
Мит 2. Ако имаш диагноза, значи трябва да си в психиатрия.
Депресията, както и всяка болест, не може да бъде срамна. Тя не е по вина на човека, а е нещастие, което го е споходило, и притеснението е абсурдно. Дори при хронична депресия не въдворяват насилствено в психиатрия (освен при изрично регламентирани случаи).
Мит 3. Депресията остявя отпечатък върху целия ти живот.
При адекватно лечение на депресивния епизод се забравя за болестта. Завинаги.
Мит 4. Антидепресантите са опасни за здравето.
Опасността идва от субективния фактор - неспазване на указанията, като шофиране или успоредно приемане на алкохол. Да, може да се наблюдават странични ефекти - главоболие, световъртеж, потене, сърцебиене, повишена чувствителност, загуба на сексуалното желание, сънливост, промяна в апетита. Те обаче отминават веднага след завършване курса на лечение, докато депресията с неприятните си симптоми може да продължава с години.
Мит 5. Създава се зависимост.
Съвременните меки антидепресанти не водят до физиологическа зависимост, само психологическа, а тя е в сила дори при витамините.
Мит 6. И самолечението има положителен ефект.
Има медикаменти, отпускани без рецепти, а е публична тайна, че за съжаление всеки може да се сдобие с рецепта или с произволен антидепресант, но последствията от самостоятелен хаотичен прием са непредсказуеми, а шансът, че лекарството ще помогне мизерен. А още по-минимален - че няма да навреди. Антидепресантите са силнодействащи вещества, които лекарят подбира индивидуално. Особено дозата.
Мит 7. Приемът може да се преустанови във всеки момент.
Категорично това не бива да се прави! Обикновено отначало се предписват малки дози, после те се увеличават, а после отново се намаляват, преди съвсем да се отмени приемът им. Ако курсът на лечение се отмени в неговия пик, възможно е възобновяване на депресията в още по-тежък вид, а в най-лекия случай очаквайте неприятно гадене с повръщане, разфокусиране на вниманието, световъртеж, изобщо пълен набор от неприятности.
Източник: "Открито за психичните разстройства"