Състав на Апелативния съд - Велико Търново постанови решение, с което потвърждава решението на Окръжния съд в Габрово по делото на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) "Д-р Стойчо Христов" ЕООД в Севлиево срещу Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), съобщиха от Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). С него апелативните съдии потвърждават, че здравната каса трябва да заплати на болницата сумата от 80 161 лв., представляваща стойността на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки за м. май 2015 г., ведно със законната лихва, както и сумата от 9886,44 лв. разноски по делото.
В мотивите на съда се посочва, че в процесния период по силата на различни решения на Надзорния съвет на НЗОК, месечната стойност за дейностите през същия месец май няколко пъти и променяна - на 05.05.2015 г. стойността се намалява на 200 615 лв., после на 18.05.2015г. става 204 786 лв., после на 28.05.2015г. става 196 613 лв., а на 09.06.2015 г. става 208 385 лв.
При това непрекъснато променяне на стойността на болничната медицинска помощ за месец май, и то след като месецът е започнал и медицински дейности се извършват, няма как ищецът да е бил наясно какъв е определеният му лимит за дейността през месец май, още повече, че стойността за месец май е била променена и през следващия месец юни, в който дейностите вече са били извършени. С оглед на тези непрекъснати промени в размера на стойностите за болнична медицинска помощ за месец май, извършвани през самия месец, а и в следващия, болницата е била в невъзможност да следи дали надвишава определения лимит и да формира листа на чакащите, категорични са апелативните съдии.
В течението на месец май не е имало как болницата да се следи дали се надвишава лимита, тъй като той е променян четири пъти, а през това време тя е била задължена по договора и е оказвал болнична медицинска помощ.
Освен това съдът посочва като аргумент и решението на Административен съд - София-град (АССГ), потвърдено от Върховния административен съд (ВАС), че НС на НЗОК няма материална компетентност да приема месечни лимити.
Съдът също така отхвърля искането на НЗОК за връщане на заплатената от него държавна такса по въззивната жалба. НЗОК не е държавно учреждение, поради което не е освободена от заплащане на държавна такса. Ето защо искането за връщане на държавната такса следва да се остави без уважение.