Въвеждане на норми в Наказателния кодекс за инкриминиране на подкуп или други корупционни престъпления при или по повод на изпълнение на служебните задължения на лекарите, в това число при предписване на лекарства и медицински изделия, а така също и при доставката им за директна употреба от медицински работници или специалисти и при препращане на пациенти или материал за изследвания – това предложение е включено в доклад на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност – (ЦППКОП), по-известен като Комисията БОРКОР. Документът бе публикуван на страницата на центъра и съдържа множество препоръки, насочени към идентифициране на рисковете и ограничаване на възможностите за корупционни практики основно при прилагането на медицински изделия.
Една от препоръките на експертите от ЦППКОП е да бъдe организирана дискусия за актуализиране статута на лечебните заведения като търговски дружества със специален закон с оглед ефективна превенция на корупцията на ниско ниво. Друго предложение е да се проведе и дискусия за създаването на правна регламентация на лобистката дейност и материалните и финансови отношения между лекари и фармацевтични компании, както и между лекари и пациенти.
Създаване на вътрешни регистри в лечебните заведения, в които да се оповестяват средствата, получени от фармацевтичните компании, дарения, спонсорство, обучения, семинари; постоянна свързаност с Националната агенция по приходите (НАП) и Министерство на здравеопазването (МЗ) и поддържането на регистър, в който да се оповестяват сключените договори на физически и юридически лица от сферата на здравеопазването с фармацевтични компании, тяхната стойност, предмет, дарения и спонсорства, също са предложени от ЦППКОП като част от мерките за борба с корупцията в здравеопазването. Също така от центъра предлагат преоценка на административно-наказателните разпоредби в Закона за здравето, Закона за медицинските изделия и Закона за здравното осигуряване, както и преоценка на предвидените санкции в случаи на некоректно попълване и или непълноти в медицинската документация при проведено лечение. Сред предлаганите мерки е и детайлизирането на етичните кодекси с включването на правила за взаимоотношенията между лекари и търговци
Анализът на ЦППКОП предоставя и обширна информация за състоянието и динамиката на процесите в сферата на медицинските изделия в останалите страни и у нас. Подробно се разглежда състоянието на пазара на медицински изделия, като се цитират данни за общия обем на производството на медицински изделия в света, който възлиза на около 315 млрд. долара. През 2016 г. ръстът на производството в световен мащаб в този сектор е бил почти 6%. Изводът на експертите е, че финансовите показатели недвусмислено доказват колко доходоносна е търговията с медицински изделия. В световен мащаб годишно се реализират средно около 315 млрд. долара печалба от търговията с медицински изделия, докато в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз (ЕС) този показател е около 96 млрд. долара - 86 млрд. евро за медицинските изделия и 10 млрд. евро за инвитро диагностичните медицински изделия. Поради изключително бързо развиващата се индустрия и разнообразието от продукти и технологии, по данни на Европейската комисия (EK), към настоящия момент съществуват общо над 500 000 изделия, сочат данните от доклада. През последните 6 години регистрираният ръст на нарастване на производството на медицински изделия е около 4% на средна годишна база. Поради това в рамките на ЕС в този сектор ежегодно се инвестират около 7,5 млрд. евро. Това означава около 10.4% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, от които около 7.5% са предназначени за медицински технологии, сочат данните от анализа. Всичко това влиза в сблъсък с развитието на регулаторното законодателство в отделните държави и в международен план. При тези динамични условия неизбежно възникват различни практики на високо ниво, свързани с прокарването на лобистки интереси и реализацията на корупционни схеми, гласи още докладът. На този фон всяка пета лобистка група, или 80 от общо 372 корпоративни лобисти, не е регистрирана в Европейския регистър за прозрачност, сочи още информацията на ЦППКОП.
Ситуацията в България нарежда страната ни на второ място в Европа по размера на частните плащания за здраве - 46.1% от всички разходи и ни оставят единствено след Кипър с 53.7%. Само 0.3% от доплащането е от допълнителни фондове, останалата част е от пациента.
В страните от източната част на континента разходите за медицински изделия са два пъти по-високи, като у нас те са най-големи - 42.7%. Най-ниски са разходите за профилактика - около 0,3%, както и тези за долекуване – средно 10%. България и Румъния отделят по 0.1% за долекуване, докато Дания, Норвегия, Холандия и Швеция дават над 25% от разходите си за тази важна за пациентите и техните семейства дейност, посочва докладът.
Анализът на ЦППКОП прави извод, че е необходимо изменение на Закона за медицинските изделия и създаването на регистър на медицинските изделия.
„У нас е налице празнота относно механизъма за регулация на цените и ценообразуването на медицинските изделия. Липсва и нормативна регламентация, изискваща деклариране на цената при внос на медицинските изделия или изискване за представяне на анализ на формиране на продажната цена, каквато съществува за медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания. Това води до възможност за злоупотреби и съзнателно завишаване на продажните цени, включително и на цените на изделията, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). По този начин се ощетяват както държавата, така и гражданите. Налице е разпокъсаност и неяснота за броя на търговците на дребно на територията на страната и поради това - липса на проследимост, отчетност и пълна информация за търговския оборот с медицински изделия“, се казва в него.
Ето защо центърът препоръчва моделът за надзор и реимбурсиране на лекарствените продукти да се възприеме и реализира и по отношение на медицинските изделия, като това може да стане именно на базата на регистър на медицинските изделия. Друга препоръка е обособяване на самостоятелно звено в дирекция „Лекарствена политика“ на МЗ или създаването на Дирекция“ Медицински изделия“.
Невена ПОПОВА