Д-р Лиляна Димитрова е лицево-челюстен хирург с дългогодишен опит в няколко специализирани клиники - в "Пирогов", столичната "Св.Анна" и в Александровска болница, където в началото на месеца бе открита Клиниката по лицево-челюстна хирургия, база за обучение на студенти и специализанти от Медицинския университет в София. Как се развива специалността през последните години, какви са трудностите, с които се сблъскват пациенти и лекари, има ли интерес у младите медици към лицево-челюстната хирургия? С тези въпроси се обърнахме към д-р Димитрова. Ето какво сподели тя специално за читателите на Redmedia.
Д-р Димитрова, познава ли българинът днес възможностите на лицево-челюстната хирургия?
- Не достатъчно, за съжаление. Оставаме някак скрити. Хората по-често се обръщат към специалисти по ушно-носно-гърлени болести (УНГ), понякога и към зъболекари, а всъщност ние сме тези, които можем да им помогнем. Нашата компетентност включва хирургични интервенции в областта на устната кухина – патологични процеси на челюсти, зъби, небце, слюнчени жлези, устни, език, а така също и на синусите и лицето. Прилагаме това лечение при туморни формации – доброкачествени и злокачествени, при възпалителни, дегенеративни и травмени увреждания.
Достъпен ли е този вид лечение за хората днес?
- Беше по-достъпен, когато работеха окръжните бази. Сега специалността ни е съсредоточена в трите големи града – София, Пловдив и Варна. Освен това личните лекари са силно затруднени, когато трябва да насочват пациенти към нас, защото тези прегледи и консултации не са договорени в пакета на доболничната помощ. Така пациентите най-често попадат при УНГ-специалистите. Както вече казах, окръжните бази вече не същестуват и болните започват да се въртят в един порочен кръг. Ще дам за пример туморите на небцето. Те са агресивни и бързо прогресират, затова лечението не трябва да се отлага. По този повод ще кажа – туморите не чакат направления! Важно е пациентите навреме да попадат при нас, а не да се лутат и да губят ценно време. Само като допълнение ще добавя и това, че тези хора са силно притеснени покрай заболяването си, изпитват страх пред неизвестността и всяко отлагане допълнително се отразява зле на състоянието им.
Клиниката, в която работите, е най-голямата университетска структура в тази област у нас. Имате ли спешност?
- Спешността при нас е много ограничена, основната част от интервенциите се провеждат в планов порядък.
Фактът, че над 80% от случаите, които лекувате са на злокачествени тумори предполага добро взаимодействие с колегите ви лъчетерапевти. Така ли е?
- Да и го казвам с голямо удовлетворение. Работим много добре с всички лъчетерапевтични структури в София – и в държавните, и в частните болници, а така също и с новата „Унихоспитал“ в Панагюрище, както и с всички университетски областни лъчетерапевтични клиники и с комплексните онкологични центрове – КОЦ.
Достатъчно ли са специалистите, които работят в областта на лицево-челюстната хирургия, има ли интерес у младите лекари да поемат по този път?
- Не, не са достатъчно. Малко сме и това се отразява и върху обема на работата ни. Ние сме толкова натоварени, че извършваме основната интервенция, но нямаме възможност да продължим с реконструкция на тъканите, защото това изисква допълнителен ресурс. Що се отнася до младите хора – те трябва да бъдат привлечени, трябват стимули, за да тръгнат по нашия път.
И един финален въпрос – какво трябва да се промени, за да има още по-голям ефект от работата ви?
- Трябва да има по-добра информираност на обществото и да се осигурят условия за развитието на специалността. Тя е тежка, неатрактивна, затова трябва да се намерят начини да бъде повишена мотивацията на тези, които работят и на тези, които се обучават.
Невена ПОПОВА