Интервю -

Д-р Мария Янкова: Необходима е обществена дискусия за качеството на проследяване на бременността
Прочетена: 1109 пъти
Снимка: Pixabay.com

Д-р Мария Янкова е завършила медицина в София през 2004 г., през 2006 придобива специалност по акушерство и гинекология. Има завършена магистратура по здравен мениджмънт. Ученик е на проф. Кипрос Николаидес – ръководител на водещата в световен план Фондация по фетална медицина към King’s College Hospital в Лондон, където е специализирала и сертифицирана в областта на пренаталната диагностика, феталната ехокардиография, инвазивната диагностика и скрининга на бременността. Асистент е в Катедрата по акушерство и гинекология към Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Защитила е докторантура в Катедрата по превантивна медицина към Факултета по обществено здраве при Медицинския университет в София. Съучредител и в момента председател на Асоциацията по майчино-фетална медицина, която е организатор на Третия международен конгрес по майчино-фетална медицина. Форумът се провежда през този уикенд в курорта Боровец. Това бе поводът да поканим д-р Янкова за интервю по актуални въпроси на развитието на тази област у нас. Ето нейните отговори.  


 

Д-р Янкова, с какво се промени концепцията за добра прентална грижа през последните години?

 

- По наша преценка развитието на майчино-феталната медицина като концепция има много голямо значение. В миналото имаше обособен дял от акушерството - „перинатология“ или „патологична бременност“, който засягаше усложнените и неуспешни бременности, когато няма какво повече да бъде направено освен да се запази здравето и живота на майката, доколкото е възможно.

 

В съвременната медицина на преден план бе изведено дълбокото разбиране на сложните биохимични и биофизични процеси, протичащи между майката и плода. Вече е задължително боравенето с широк диапазон от лабораторни изследвания, владеенето на методите на специализираната образна диагностика, използване на софтуери за калкулация на риск и т.н. Ето това именно е специализираната област от голямата специалност „акушерство и гинекология“, която се занимава с фетуса по време на интраутробното му развитие. Тя се нарича майчино-фетална медицина. Нейната цел е да установи всички рискови фактори, които биха довели до увреждане или страдание на плода с насоченост да ги профилактира или предотврати. Целта ни е да запазим както живота, така и да създадем предпоставки за качествено развитие на новороденото дете, да профилактираме усложненията при бременните и последствията от рисковете, да интервенираме навреме и при ясно установени индикации.

 

В този ред на мисли - отрази ли се тази еволюция в разбирането за пренаталната медицина и върху организацията на наблюдението на бременните у нас?

 

- Проследяването претърпя положително и много бурно развитие. Преди дори ехографията не беше сред популярните методи за диагностика. Правеха се измервания на кръвното налягане, снемаха се данни за обиколката на корема например и се правеха само базови лабораторни изследвания. През последните 10-15 години с напредването на технологиите, с усъвършенстването на ехографската апаратура, биохимичните анализатори, ние достигнахме много подробен анализ на състоянието на бременната и нейния плод. Към днешна дата можем да дадем много точна оценка дали една бременност протича без или с усложнения, дори преди те да са проявили своя клиничен израз. Вече можем да предвидим и профилактираме много от усложненията. Например скринингът за синдром на Даун и други хромозомни дефекти в първи триместър се утвърди като “златен стандарт”, както и хорионбиосията и амниоцентезата, наред с други по-сепцифични диагностични и генетични изследвания за високорисковите бременности. Преди те се правеха твърде късно в 18-20-та гестационна седмица. В миналото за проблемите се разбираше в средата на бременността, а сега - още в нейното начало. Това е изключително постижение, тъй като сега могат да се вземат решения за прекъсване на бременността и това да остане без последствия за майката и нейните следващи бременности, които могат да протекат напълно успешно.

 

На наше разположение вече е и вътреутробната хирургия. Голяма крачка постигнахме например при двуплодна бременност на еднояйчни близнаци, при които рискът близнаците да загинат интраутробно, ако не се разделят плацентите им, преди беше почти 100%. Голяма част от тези бебета вече могат да бъдат спасени. Днес можем да разпознаем около 80% от бременните, които биха могли да имат усложнена бременност поради хипертонията по време на бременността, което е и една от първопричините за майчина смъртност. Преди не разполагахме с механизми, с които да го разпознаваме, че това усложнение ще възникне. Днес имаме такива средства и можем да предвидим коя бременна има висок риск за прееклампсия и да вземем мерки много преди тя да е развила тежка клинична проява.

 

От какви дефицити страда моделът на грижи за бременните у нас?

 

- Не бих ги определила като дефицити. Необходимо е да бъде разширен достъпът на бременните жени до високоспециализирана диагностика и осъвременяване на законодателната и регулаторната рамка в тази посока. Нашата цел е да бъде повишено качеството на проследяване на бременността на национално ниво, като се извършва необходимия пакет изследвания и консултации с оглед правилната оценка на протичането на бременността. Ако според настоящата система на здравеопазване с финансиране от Националната здравоосигурителна каса (НЗОК) задължителни са кръвната група на бременната, изследване за хепатит B-инфекция HBV, СПИН и сифилис (най- учудващото е, че за сифилис сме задължени да изследваме бременните 2 пъти през бременността, тъй като валидността на изследването е 6 месеца, все едно изследваме жени от една конкретна рискова професия, но не и за токсоплазмоза или цитомегаловирус (CMV) инфекции, които са много по-чести), няколко пълни кръвни картини, изследване на урината, измерване на кръвно налягане всеки месец и три базисни ултразвукови прегледа. Докато според нас те трябва да са съобразени със спецификите на конкретната жена и да зависят от нейната възраст, от това коя по ред бременност е това за нея, каква е професията и, нейното общо здравословно състояние, фамилната й обремененост и т.н. Основните и високоспециализирани прегледи, които са подходящи и препоръчителни за всички и които най-общо определят бременните с висок риск за конкретни усложнения са: комбиниран скрининг за хромозомни заболявания и прееклампсия в 1-ви триместър (11-13 гестационна седмица), фетална морфология във 2-ри триместър (20-22 гестационна седмица), късна фетална морфология с Доплерово изследване (30-32 гестационна седмица) Бременните трябва да бъдат информирани и насочвани към тях, а обезпечаването на част от специализираната диагностика по НЗОК е една от посоките, в които асоциацията ни работи.

 

Отговаря ли на съвременните виждания връзката и сътрудничеството между акушер-гинеколози и неонатолози?

 

- Напълно. Сред гостите на нашия конгрес е един от водещите специалисти в тази област - д-р Радка Масларска, началник на Неонатологично отделение в болница Токуда. Ние разчитаме много на нея за деца, които се раждат преждевременно, както и след хирургични и интраутробни интервенции. Тя изключително ни съдейства за това децата да бъдат в много добри условия и да получат максимален шанс въпреки усложенията, които са установени. Сътрудничим си много активно и успешно и с универистетските клиники и с отделенията в специализираните болници с трето ниво на компетентност, където се насочват рисковите новородени и новородените деца от усложнение бременности, които ние и специалистите по акушерство и гинекология сме проследявали. Общата ни цел е да опазим както живота, така и пълноценното качество на живот и развитие на всяко дете.

 

Как се разви през последните години феталната медицина в световен мащаб? На този фон кои са постиженията й у нас?

 

- Част от основателите на Асоциацията по майчино-фетална медицина сме възпитаници на школата на King’s College Hospital и Фондацията по фетална медицина на професор Кипрос Николаидес – това е институцията и специалистът, които задават днес отправната точка за иновативност и качество на феталната медицина. Това изигра огромна роля във формирането на нашия светоглед не само от гледна точка на медицината като наука и практическото приложение в рутинната практика на съвременни средства на диагностика на бременността, но и за това с какъв морал и отговорност трябва да се отнасяме към бременните и да направим всичко възможно да подобрим ситуацията в собствената си страна. Когато всеки един от нас се завърна от Лондон, ние обединихме усилията си да се включим активно в осъвременяването на феталната медицина в България. Когато аз се завърнах беше 2007-ма година, в България се извършваше само късният биохимичен скрининг 16-18-та гестационна седмица. Днес мога с гордост да кажа, че успяхме в рамките на десет години, да се преборим и да постигнем съотношение, което показва, че от всички скринингови изследвания, които се провеждат за хромозомни заболявания, 80% и повече трябва да се извършват по време на първия триместър. Смея да твърдя с основание, че положихме огромни усилия да въведем нови и съвременни подходи на проследяване на бременността и да проведем обучение на бъдещите родители, така че бременните да търсят възможно най-ранна диагностика на бременността. Скринингът на проф. Николаидес, който въведохме, е не само надежден, но и безопасен за бременните с нормално протичащи бременности. Старият биохимичен скрининг беше доста несъвършен, защото за съжаление той беше обвързан с доста висок процент фалшиво положителни резултати. Това от своя страна беше причина много жени с нормални бременности да получават резултати с висок риск и да преминават ненужни амниоцинтези заради този фалшиво положителен резултат. Радвам се, че с общи усилия успяхме да намалим този брой излишни амниоцинетези, въвеждайки първия триместър скрининг и продължаваме да работим в тази посока, а именно – максимално разширяване на достъпа на бременните до това ранно и надеждно изследване.

 

В България, благодарение на обучението и под методичното ръководство на проф. Николаидес, беше въведена и феталната хирургия, за която д-р Петя Чавеева има доклад на конгреса. Тя проведе интервенции на голяма група деца, които иначе не биха имали шанс бъдат родени или да имат нормално развитие без лазерната интраутробна процедура, която тя извърши заедно с д-р Виолета Стратиева и проф. Атанас Щерев. Преди при диагностициране на такива пациенти те пътуваха извън страната, за да им бъде направена подобна интервенция. Сега това вече не се налага и ние имаме повече от 15 бременни, преминали през инвазивна вътреутробна хирургия с добри резултати.

 

Постигнахме също така много добър контрол върху жените с хипертонични усложнения и вече почти няма случай, който да не успеем да разпознаем. На повече от 80% от жените с такова усложнение сме спестили сериозен риск за здравето и живота, както на майката, така и на бебето. За майките това е безценно, за нас също и това показва, че сме на прав път като изпълняваме целта на феталната медицина.

 

Кои са акцентите в конгреса, който се провежда зе трети път?

 

- Безспорно най-голямото име, което имаме честта да бъде наш гост е проф. Кипрос Николаидес, който лично ще изнесе пред нашата аудитория лекция на тема фетална медицина с акцент върху това какво се случва в момента в света в тази област. Изключително радостни сме да посрещнем един българин - професор Цветомир Луканов. Той е ръководител на Катедрата по неонатална кардиохирургия в Хайделберг. Той е завършил образованието си в България и неколкократно е печелил стипендии за специализации в Хайделберг, а преди 13 години е поканен да работи там.

 

Българският опит за високоспециализирано проследяване на бременността и съхраняване на качеството на живот на майката и детето ще бъде представен от д-р Радка Масларска, проф. Мария Миланова, проф. Димитър Марков, проф. Алексей Савов, проф. Цветелина Танкова и т.н. Горди сме, че имаме много висок интерес от всички специалности, към които е насочен, а именно акушер-гинеколози, неонатолози, детски кардиолози, детски кардиохирурзи, ехокардиографисти, ендокринолози, хирурзи, специалисти по образна диагностика, генетици. Радваме се и на регистрациите на специализиращите лекари, професионалистите по здравни грижи и студентите, които имат за цел развиват кариерата си в посока майчино-фетална медицина. За нас е удоволствие, че можем да дадем трибуна както на утвърдените известни имена, така и на по-младите колеги, които работят с огромен ентусиазъм и имат какво да покажат. След научната част на събитието е безплатният курс по специализирана пренатална диагностика “Hands on technics” за участниците във форума.

 

Какви резултати очаквате от форума?    

 

- Разбира се, нашата цел е освен да обменим опит и да усъвършенстваме квалификацията на специалистите у нас, които са посветени на здравето на майката и плода й, е да предизвикаме сериозна обществена дискусия за качеството на проследяването на бременността, неговото регламентиране и отразяването му чрез промени в нормативната уредба. Тези промени трябва да се случат тогава, когато има един общ консенсус в гилдията по акушерство и гинекология. За нас е важно в първия триместър скринингът да стане задължителен, за да бъде обезпечен достъпът до него за всички бременни и съответно да бъде поне от части ако не изцяло реимбурсиран от НЗОК. Имаме желание да бъде инициирана и реализирана национална стратегия за скрининг за хромозомни заболявания и прееклампсия в цялата страна. В момента скрининг се прави на 50-60% от всички бременни, а бихме искали този скрининг да бъде достъпен за абсолютно всички бъдещи майки. Проследяването на бременност с усложнения е добре организирано към момента от гледна точка на това, че в България има специализирани клиники по акушерство и гинекология, които разполагат с много добри условия за справяне с бременности с усложнения, но в посока на това тези усложнения да бъдат профилактирани по-рано, бихме могли да допринесем с промени в нормативната уредба.

 

Невена ПОПОВА





Коментари

март 2024

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития

Последвайте ни

Абонирайте се
за нашия бюлетин

За да получавате винаги
актуалната информация на време

Абонирайте се