Председателят на Националното сдружение на частните болници д-р Николай Болтаджиев пред Redmedia за тежкото финансово състояние, в което изпадат лечебните заведения в страната заради лимитите и високите изисквания към тях, поставени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Д-р Болтаджиев, кое провокира толкова острото недоволство на болничния сектор, че се наложи ръководството на здравната каса да ви разяснява отново методиката за формиране на бюджетите на лечебните заведения?
- Оказа се, че тези бюджети са много намалени – около 10-15% по-ниски от миналата година и доста свити спрямо първото тримесечие, което по принцип е слабо за повечето болници. Лимитите са толкова драстични, че областните болници не само трупат дългове, но вече виждаме, че закриват и отделения. Общинските болници също са в много тежко състояние. Сериозно започват да закъсват и университетските, а частните също не правят изключение и търсят начин да покрият недостига от средства. И в един момент твърдението, че болниците разполагат с повече пари, което е факт, защото парламентът наистина гласува по-висок бюджет, на практика се оказва невярно. Порочният момент е в методиката, по която се определят тези лимити.
Къде отиват предвидените средства, щом не стигат до болниците?
- Проблемът е, че с общия бюджет за лечебните заведения се покриват както дейностите без лимити, така и тези, които са лимитирани. Тоест, парите се прехвърлят за онколечение, раждания и всички останали услуги, които остават извън регулациите. По този начин преразходите в системата се покриват от бюджетите на болниците. И колкото по-голям е този преразход, толкова по-ниски са лимитите.
Аз си направих труда да пресметна и ако лечебните заведения се движат със същото темпо до края на годината, ще се окаже, че преразходът само за онколекарства ще е около 100 млн. лв., този за медикаментите за домашно лечение – още около 100 млн. лв., за импланти и консумативи – над 60 млн. лв. А тези пари няма откъде да се вземат, освен от лимитите на болниците. И по този начин се върви към ликвидация.
Какво е възможното решение в тази патова ситуация?
- Да се реши въпросът с много увеличените изисквания от страна на здравната каса. Имам предвид оскъпяването на дейността. Например, остана дългата продължителност на престоя, заедно с всички изисквания, които са по стандартите, записани в алгоритмите на касата – брой лекари, лаборатории и прочие. Плюс това допълнително сложиха изисквания за квалификация за дейностите, които извършват лекарите, което също е допълнително изискване и ограничава дейността. По този начин от една страна имаме оскъпяване, от друга страна имаме лимитиране и намаление на бюджетите. При това положение аз не виждам друга цел освен масово ликвидиране на болници.
Има ли полезен ход здравната каса в така създадената ситуация?
- Задължително трябва да се махнат изискванията, които оскъпяват медицинската дейност. Освен това публичният фонд би трябвало заедно с Българския лекарски съюз да подпишат анекс към Националния рамков договор за 2017 г. и да променят алгоритмите в полза на болниците. Трябва да се махнат лимитите и бюджетите, заедно с целия административен натиск, който води до това безбожно оскъпяване на дейността. Ако си спомним 2010 г., още преди стандартите, тогава в края на годината оставаха 800 млн лв. в бюджета на НЗОК. А сега болниците работят до дупка и надлимитно, само и само да си покрият разходите. Ако отпаднат тия изисквания, няма да има нужда от толкова много хоспитализации, защото съм убеден, че никой не желае да работи "за лудо". Това е единственият път да се възстанови медицината в здравеопазването, а не да лекуваме бумаги, документи и хартии.
А дотогава?
- Тия лекари, които са си тръгнали, не вярвам да се върнат. И ще бъде много трудно закритите отделения да заработят отново. Помня, че когато закриха болницата в Бобов дол, се получи един интересен феномен. В Бобов дол останаха само общопрактикуващите лекари и те пращаха пациентите си до Дупница. И ходейки до там за лабораторни изследвания или прегледи при специалист, те си смениха личните лекари в Дупница. И по този начин ликвидираха изцяло здравеопазването в Бобов дол, даже и извънболничната помощ. Това социално инженерство води до непредсказуеми неща, така че не знаем какво ни очаква, закривайки болници.
Слава АНАЧКОВА