Методика за остойностяване на медицинските дейности, в която основен елемент е лекарският труд, са разработили експерти от Българския лекарски съюз (БЛС). Моделът е публикуван на сайта на съсловната организация, но тепърва ще подлежи на дебати и редакции.
Изчисляването на реалната заплата, която се полага на различните здравни специалисти, ще се осъществява чрез специална формула, която ще отчита не само квалификацията и натрупания опит на лекаря, но също така вида на медицинската дейност и условията, в които се извършва.
Вложеният физически и интелектуален труд ще се определя от базисен коефициент (Кб), а специфичните условия, в които се извършват медицинските дейности, ще фигурират в коригиращи коефициенти (Кк). Те ще се изготвят от бордовете по специалности и ще допълват "стойността" на допълнителните фактори в работата на лекарите - къде се извършва, в какво време, при каква възраст на пациента и прочие (съответно А, Б, В и т. н.).
Резултатът или действителният базисен коефициент за тежест (Кд) за всяка конкретно извършена медицинска дейност пък ще се определя от сумата на базисния коефициент и произведението от сбора на коригиращите коефициенти и базисния за всяка отделна дейност.
Самата формула изглежда така: Кд = Кб + Кб (А+Б+В+Г+Д+Е)
Така се стига до тоталния коефициент за тежест на клиничен случай (Кт), който е сумата от коригираните действителни базисни коефициенти на всички медицински дейности, извършени при лечение и изследване на пациента. Или това е формулата:
Кт = Кд1 + Кд2 + Кд3 и т. н.
По този начин се очаква да се намали напрежението между специалистите, всеки от които е убеден, че неговата дейност е най-тежка, споделят от Българския лекарски съюз.
"С новия подход ще се ликвидира възможността за лобиране и изкривяване на финансирането и ще се изработят обективни правила и алгоритми за добра медицинска практика", твърдят от съсловната органзация.
Според експертите Методиката ще позволи въвеждане на клинични пътеки, включващи заболявания, които изискват дейности със сходен коефициент на тежест, а при желание може да се стигне и до преминаване към диагностично-свързани групи (ДСГ). Тя ще е от полза и за бъдещите планове за финансиране на здравния сектор. Не е без значение възможността за стимулиране на медиците към придобиване на нови компетентности и по-висока квалификация. Очаква се също да спомогне за по-справедливото разпределение на възнагражденията, според вложения труд на медицинските специалисти, включително на професионалистите по здравни грижи.