Средно между 300 и 350 повиквания се получават в столичната „Спешна помощ“ на едно дежурство – 12-часова смяна. Летните месеци не се различават съществено от останалите сезони на годината – нито като брой на повикванията, нито като причини, поради които хората търсят спешните медици, констатират от Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в София.
„Ако има нещо, което обаче прави впечатление е, че напоследък не травматизмът е водещ, нито сърдечните и мозъчните инциденти, а самоубийствата и опитите за самоубийства“, казва младият медик със специалност „Спешна медициа“ д-р Делян Георгиев и добавя: „Има тенденции към увеличаване на суицидните опити и на успешно реализираните самоубийства, като най-честите начини са скок от високо или обесване. Височинната травма и задушаването с примка вече съвсем не са рядкост, а предпочитан избор на хората, които са решили да си отидат от света“.
Според медика, отравянията с лекарства са много по-редки и в повечето случаи са нещо като „зов за помощ“ - те имат за цел да привлекат вниманието на близките и да им подскажат, че човекът, посегнал на живота си, страда. Също така все по-редки стават и опитите за самоубийство с битови отрови – киселини и основи.
„Самота, битови трудности, безработица и семейни проблеми са чести предпоставки за вземане на такова фатално решение. Факт е обаче, че системата за психиатрична помощ у нас не предлага добро решение за онези, които сме успели да спасим“, добавя още д-р Георгиев.
Той добавя, че тези хора се нуждаят от специализирани грижи и подкрепа, което означава да им се предостави възможност за лесен достъп до психиатър, а лечението и наблюдението им след суицидния опит, да бъдат продължителни и пълноценни. Сега обаче това не се случва. В същото време стигмата в обществото е все още широко разпространена и много устойчива, а това е един допълнителен неблагоприятен фактор.
Макар и в кадрови дефицит, макар и при огромна натовареност, спешните медици от софийския ЦСМП поемат върху себе си тежестта на един огромен брой от нуждаещи се – столичани, гости на София, чужденци, временно пребиваващи. По думите на говорителката на центъра Катя Сунгарска, ако има още нещо притеснително, наред с неоснователните повиквания и зачестилите нападения, това е грубото отношение към диспечерите, които приемат сигналите за помощ. По нейни наблюдения почти всяко трето обаждане в центъра е придружено със заплаха към тях.
„Все още сме много далеч от онази култура на отношение към спешните медици, която би трябвало да притежаваме, след като имаме претенцията, че сме европейска нация. Липсват взаимното уважение и респекта в ценностите ни“, коментира Катя Сунгарска.
По думите й обществото ни трябва да положи усилия и да извърви дълъг път, докато хората вникнат в смисъла на понятията „спешност” и „животозастрашаващо състояние”.
„Ние сме за това, за да помагаме, но на онзи, който наистина има нужда от нас. А сега се оказва, че нерядко се озоваваме там, където няма реална опасност, докато на друго място някой ни чака, а ние сме загубили ценно време, без да има смисъл“, обобщава тя и призовава за повече обществена нетърпимост към такова поведение.
Невена ПОПОВА