Милка Василева е председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Вчера организацията изпрати открито писмо до институциите с искания за по-добро заплащане и по-добри условия на труд на медицинските сестри и другите професионалисти по здравни грижи. Това бе повод да потърсим г-жа Василева за интервю по темата. Ето какво сподели тя специално за читателите на Redmedia.
Г-жо Василева, Българската асоциация на професоналистите по здравни грижи обяви стачна готовност. Реална ли е опасността действително да има протести?
- Разбира се, заявихме го категорично в отворено писмо до институциите. Повече от 10 години обясняваме какво ще се случи, ако не се подобрят условията на труд на сестрите и тяхното заплащане. Изпращахме не едно и две послания към обществото. За съжаление, не бяхме чути и разбрани. Промяната така и не се случи, но успяхме да отблъснем младите хора от професията. Така и днес повечето новозавършили просто напускат страната, други остават, но напускат професията.
Какво сочат числата днес – къде остана България по брой на медицинските сестри?
- По данни на Европейската комисия и Европейския семестър броят на медицинските сестри у нас е 2 пъти по-нисък от средния за Европа. Друг измерител, който много добре илюстрира кризата, е съотношението между лекари и сестри. В момента то е 1:0,8 след като беше 1:0,9.
Естествено е да Ви попитам как се отразяват тези негативни процеси на сестрите, които въпреки всички трудности на всекидневието продължават да работят?
- Ще Ви отговоря с последните данни, които имаме в нашата асоциация, след като направихме анализ на заболеваемостта в съсловието във връзка с професионалните застраховки. Оказа се, че онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания стават все по-чести. Въпреки това много от нас се връщат на работа. И още нещо – работим на 2-3 места, защото заплащането ни е ниско и средствата не ни достигат. А пациентите искат от сестрите да са спокойни, внимателни, усмихнати. Ние също искаме да даваме най-доброто от себе си, но не виждаме условията да се променят и някой да се е загрижил за нас.
Как се отразява напрежението, на което сте изложени, на общата атмосфера в отделенията и клиниките?
- Отразява се зле на всички около нас – колеги, лекари, болни. Не може да работите с часове без почивка, при мизерно заплащане и да бъдете винаги учтиви и вежливи. Затова вече казваме, че търпението ни се изчерпи. Искаме добро заплащане, ясен регламент и еднакви правила за всички в нашата професия.
В началото на мандата на този кабинет Вие имахте среща с ръководството на Министерството на здравеопазването и заявихте, че сте оптимист за съвместната работа, която предстои с този екип. Тогава поставихте въпроса за необходимостта от стандарт по здравни грижи. Запазвате ли и днес оптимизма си?
- Има стъпки напред, макар и малки, и това не може да се отрече. Това все пак дава някакъв оптимизъм. Министърът ни окуражи и ние започнахме. Организирахме се и поканихме наши колежки, които работят в различните клиники, да изготвят предложения за отделните стандарти по специалности. Изпратихме тези предложения на работните групи по стандартите в министерството. Удовлетворена съм, че това, което препоръчаха нашите колежки за стандарта по ортопедия и травматология например беше прието.
Искам да бъда съвсем ясна! Ние не искаме революционни промени. Искаме единни критерии и стандарти за нашия труд. Искаме условия, които ни позволяват да работим качествено. Ако работим на няколко места, ако сме преуморени и претоварени, ако сме зле платени, няма как да бъдем пълноценни.
Недоволството, което изразявате сега в отвореното писмо, говори за много голямо натрупване на проблемите назад във времето. Защо избрахте точно настоящия момент, за да го изразите?
- Защото наближава разглеждането и гласуването в парламента на държавния бюджет за 2018 година. Имаме финансови искания и смятаме, че това е най-подходящия момент, за да ги изразим.
Невена ПОПОВА