Постановлението на Министерски съвет, с което през март 2016 г. беше утвърдена Националната здравна карта на България, е нищожно, определи със свое решение тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС).
Това е поредният административен акт в сферата на здравеопазването, който по всяка вероятност ще стане недействителен след жалба на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) и Националното сдружение на частните болници (НСЧБ).
Самата карта описва разпределението на легла, специалисти и апаратура в различните райони на страната, но данните в нея са задължителен критерий за сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). По този начин на практика публичният фонд избира с кои лечебни заведения да работи и ограничава правото на свободен избор на пациента къде да се лекува.
Причината картата да бъде отменена обаче не е свързана с нейния характер, а с административната процедура по нейното приемане.
"По изложените съображения оспореният пред съда нормативен акт е нищожен поради особено съществено нарушение на административно процесуалните правила по издаването му, в резултат на което не е довършен фактическият състав на формата за действителност на подзаконовите нормативни актове", твърдят магистратите.
Всъщност става дума за това, че решението на правителството за утвърждаване на здравната карта не беше публикувано в "Държавен вестник", което по закон, а и според правната логика, го прави недействително.
"Задължителният характер на Националната здравна карта засяга не само интересите на лечебните заведения, но също така интересите на отделните лекари, медицински специалисти и всички здравноосигурени лица. Националната здравна карта има многократно действие, защото с нея всяка година се определя на кои болници ще бъде дадено съгласуване за инвестиционно намерение, кои от съществуващите ще могат да сключат договор с НЗОК и за кои дейности", коментират решението от ЦЗПЗ.
Според тях отпадането на Националната здравна карта, заедно с отмяната на Наредбата за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които НЗОК сключва договори, премахват две от най-съществените пречки за развитието на българското здравеопазване, повишаване на качеството на медицинските услуги и подобряване на достъпа до тях.
Решението на ВАС не е окончателно и подлежи на обжалване пред петчленен състав.
Слава АНАЧКОВА