Министерството на здравеопазването (МЗ) публикува на електронната си страница проект на наредба за утвърждаване на нов медицински стандарт "Кардиология". Той бе разработен и предложен за обществено обсъждане, след като Върховният административен съд отмени действащия стандарт по кардиология.
В раздел I e определен обемът на кардиологичната дейност, осъществявана в лечебните заведения за специализирана извънболнична и болнична медицинска помощ. Въвеждат се изисквания за минимален годишен брой диагностични и терапевтични процедури на оператор в областта на високоспециализираните дейности (ВСД). За ехокардиография стандартът определя 500 изследвания годишно, за инвазивна кардиология - 100 процедури годишно; за кардиостимулация - 80 процедури годишно, при имплантация на система за ресинхронизираща терапия/дефибрилатори – 30, и за електрофизиология - 50 радиофреквентни аблации, при успеваемост 80%.
На базата на тези критерии се определя минималният обем дейности за дадено звено, тъй като изискването на стандарта е да има минимум двама специалисти със сертификат по изброените ВСД. Тези обеми ще се следят от съществуващите регистри за пейсмейкъри, инвазивни процедури и електрофизиологични процедури. Броят процедури се основава на препоръките на Европейското кардиологично дружество, които са приети и от Дружеството на кардиолозите в България, уточняват вносителите.
Стандартът определя минимални изисквания за 1 кардиолог за първо ниво, не по-малко от 3 кардиолози за второ ниво и 4 кардиолози за структура от трето ниво на компетентност в болничната помощ. Тези изисквания към лекарският персонал целят да осигурят нормално 24-часово функциониране на общото отделение по кардиология, като един лекар трябва да обслужва максимално 10 легла. Ако лекуващият лекар извършва и интервенционални процедури, той може да обслужва максимално 6 легла, се отбелязва още в мотивите към проектонаредбата.
Стандартът препоръчва още 75% от лекарския състав, но не по-малко от 50%, да притежава специалност по кардиология. Лекарите без специалност по кардиология, включително специализиращите лекари, работят задължително под ръководството на кардиолог, е категоричното изискване на новия стандарт.
Пациенти с кардиологични заболявания ще могат да се диагностицират и лекуват и в отделения или клиники от съответното или по-високо ниво на компетентност по медицинската специалност „вътрешни болести“, се уточнява в него. В тези структури на лечебни заведения за болнична помощ се извършва диагностика на заболявания, които изискват провеждане на конвенционална трансторакална ехокардиография; диагностика и лечение на остри, обострени и хронични сърдечно-съдови заболявания, без усложнено протичане и при които не се предполагат инвазивни диагностични и терапевтични процедури; лечение на вече диагностицирани на по-високо ниво на компетентност заболявания, при които терапевтичният подход и схема на лечение са уточнени и стартирани.
С цел постигане на минимално административно регулиране, с проекта за нов стандарт се дава възможност за съвместно ползване на определено оборудване и структури в болницата или в населеното място или въз основа на сключен договор с друго лечебно заведение. Това може да стане например при някое от слудните условия: наличие в лечебното заведение на собствена апаратура за образна диагностика, разполагаща с рентгенова апаратура за изследване на сърце и бели дробове; наличие на клинична лаборатория на територията на лечебното заведение от II-ро ниво на компетентност; осигурена компютърно-томографска (КТ) и магнитно-резонансна (МР) апаратура на територията на населеното място, с осигуряване на непрекъснато 24-часово обслужване на болницата, (вкл. при спешни състояния); осигурен достъп от лечебното заведение с клинична лаборатория и други диагностични лаборатории - в неговата структура или по договор; договор с лечебно заведение със структури по кардиохирургия, по съдова или гръдна хирургия за оказване на спешни хирургични интервенции при необходимост, в рамките на не повече от 90 минути от началото на настъпване на перипроцедурни усложнения; договор със самостоятелна клиника/отделение по кардиология за инвазивно лечение, сърдечна и/или съдова хирургия, с възможност за трансфер на пациенти до 120 минути.
С проекта се предлага минималната продължителност на срока за обучение за придобиване на сертификат за дейности по кардиостимулация да се намали от 2 години на 1 година, т.е. 6 месеца за базово и 6 месеца за експертно ниво. Промяната ще позволи оптимизиране дейността на структурите и улесняване достъпа без да се влоши качеството на процедурите, е мнението на вносителите.
В проектонердбата се посочва, че по данни от 2016 г. в страната ни функционират 2747 кардиологични легла от които 212 са интензивни кардиологични легла. 61% от тях са разкрити в трето ниво на компетентност, 21% - във второ ниво и 18% - в първо ниво. Общият брой лекари с призната специалност кардиология е 1358.
В мотивите към проекта се посочва още, че въпреки достатъчната осигуреност с кардиологични легла (излишък от 153 легла според отменената Здравна карта) решението за разкриване на структура по „Кардиология“ е въпрос на преценка на болничния мениджмънт, въз основа на капацитета на лечебното заведение, характера на осъществяваната дейност, обращаемостта на пациентите и др.
От Здравното министерство препоръчват още при вземането на решение оследва да се има предвид, че по данни на Националиня център по обществено здраве и анализи –––НЦОЗА за 2016 г. средният разход за текуща издръжка на едно легло за година в структура от трето ниво е 127 538 лв. за областни многопрофилни болници за активно лечение и 23 811 за структура от второ ниво на компетентност. Разликата се определя от изискването в структура от трето ниво да има инвазивна кардиология. Средният годишен разход на едно легло в структура от първо ниво е между 19 000 и 25 000 лв. се посочва в проекта.
Стандартът е отворен за обществено обсъждане до 19 юли т.г.
Невена ПОПОВА