Министерството на здравеопазването (МЗ) публикува на електронната си страница проект на Наредба за определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - т.нар. основен пакет. Разработването на наредбата е свързано с приетите от Народното събрание промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), с които се възлага на министъра на здравеопазването със своя наредба да определи пакета медицинска помощ, гарантиран от бюджета на НЗОК, се посочва в мотивите към проекта. Отбелязва се също, че изготвянето на пакета цели да регламентира медицинската помощ, закупувана от касата, като гарантира правото на всеки български гражданин за достъп до здравни услуги в оптимално необходимото време за неговото лечение в зависимост от развитието, тежестта и остротата на съответното състояние.
Пакетът определя дейностите и услугите на различните нива на медицинска помощ: извънболнична - първична, специализирана и дентална, и в болничната помощ.
В частта, посветена на болничните услуги се предлага дефиниция на базисните понятия - клинична пътека, клинична процедура, амбулаторна процедура и други съпътстващи термини.
Според предлаганата наредба под понятието „клинична пътека“ ще се разбира система от определени с Националния рамков договор (НРД) изисквания и указания за поведение на различните групи медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват в наредбата дейности по отношение на пациенти с определени заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. Понятието "клинична процедура" ще включва дейности с продължителност до 24 часа, които се предоставят на пациентите в рамките на техния болничен престой. "Амбулаторните процедури" се дефинират като система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват в пакета дейности в лечебни заведения с легла, съответно с диализни постове (диализни места) на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебното заведение. В тази връзка се отбелязва, че предвиденият обхват на дейностите, които могат да бъдат извършвани в амбулаторни условия, т.е. без да се налага хоспитализация на пациента, имат за цел от една страна да минимализира рисковете, свързани с болничния престой (вътреболнични инфекции, физически и емоционален дискомфорт и др.), а от друга да повиши ефективността на медицинската помощ и да минимализира излишните разходи за болничния престой, които не са продиктувани от здравното състояние на пациента и не са свързани с конкретни медицински дейности.
Наредбата предвижда всяка клинична пътека с престой до 3 дни да може да бъде изпълнена и приключена като амбулаторна процедура, в случай че в рамките на не по-малко от 12 часа от престоя на пациента в лечебното заведение по клиничната пътека са изпълнени всички задължителни дейности и са налице всички условия за дехоспитализация.
В проекта са разписани и изисквания за комплексно лечение на онкологични заболявания.
При извънболничната помощ за лицата над 18 години от рискови групи, с цел профилактика на социално значими и приоритетни за страната заболявания, е предвидено да се извършва оценка на рисковите фактори и вредните навици, които са предпоставка за увреждане на здравето. Регламентира се извършването на оценка на риска и насочването по преценка на общопрактикуващия лекар за преглед при специалист по профила на заболяването, за което има установен риск.
Пакетът дейности в първичната здравна помощ включва и специфични профилактични дейности за пациента и неговото семейство - превенция на безплодието, превенция на полово предавани инфекции, в това число и HIV/СПИН, превенция на нежелана бременност, превенция на зависимости, превенция на психичните разстройства и др.
В пакета са включени и дейности по диспансеризация на лица с хронични заболявания. Диагностично-лечебните дейности, включени в пакета здравни дейности в първичната медицинска помощ, включват първични и вторични прегледи при нужда от медицинска помощ, по конкретен медицински проблем и манипулации, включително оказване на медицинска помощ в дома на пациента по преценка на личния лекар и дейности по оказване на медицинска помощ при спешни състояния и поддържане на жизнените функции на територията на лечебното заведение до пристигане на екип на център за спешна медицинска помощ или до хоспитализация на пациента.
Проектонаредбата определя и дейностите за осигуряване на достъп до медицинска помощ извън обявения работен график на общопрактикуващите лекари, с цел осигуряване на непрекъснат достъп до медицинска помощ на пациентите. Предвидените алтернативи са индивидуално чрез 24-часово осигуряване на консултация по телефона, в амбулаторията или в дома на пациента, чрез дежурен кабинет на груповата практика за първична извънболнична помощ, в която е съучредител или по договор с друго лечебно заведение, разкрило дежурен кабинет или филиал за спешна помощ, на не повече от 35 км от месторазположението на практиката на общопрактикуващия лекар.
Пакетът „Специализирана извънболнична помощ“ включва дейности по промоция на здравето чрез запознаване с рисковите фактори за заболяванията в съответната медицинска специалност и възможностите за укрепване и подобряване на здравето, развитие на позитивни здравни характеристики и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения, в това число здравословно хранене, двигателна активност, режим на труд и почивка и други.
За всяка отделна клинична медицинска специалност се предлага и комплекс от специализирани и високоспециализирани медицински дейности, специфични за съответната специалност, които ще могат да бъдат извършени в извънболничната медицинска помощ.
В сравнение с действащата до момента Наредба № 2 от 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности за пръв път се въвежда пакет по медицинската специалност "Клинична имунология" при специализираните медицински дейности. Тези дейности са включени с оглед на това да бъде предоставена възможност за насочване към специалист, диагностициране и лечение на имунологични отклонения, които изискват своевременно уточняване и лечение, посочват вносителите в мотивите към наредбата.
В пакета „Специализирана извънболнична помощ“ са включени и медико-диагностични дейности по клинична лаборатория, вирусология, клинична микробиология, паразитология, клинична имунология и др., които осигуряват оптимални медико-диагностични възможности в извънболнични условия.
В пакета „Дентална извънболнична медицинска помощ“ се залага изискването, залегнало в Регламент на Европейския парламент, да не се използва дентална амалгама за дентално лечение на пациенти с млечни зъби, на деца под 15 год. и на бременни и кърмещи жени, освен когато това се счита за абсолютно необходимо според преценката на лекаря по дентална медицина.
Предлага се първоначално въвеждане в практиката от 1 септември 2018 г. на дейности по възстановяване функцията на дъвкателния апарат, които като първи етап да обхванат цялостно обеззъбени възрастни 65 – 69 години. Така определената група лица е съобразена с извършени разчети за необходими финансови средства в съответствие с утвърдения Закон за бюджета на НЗОК за 2018 г. След първоначално тестване и анализ на извършените дейности, се предвижда с последващо изменение на наредбата дейностите по възстановяване функцията на дъвкателния апарат да бъдат актуализирани с евентуално обхващане и на други възрастови групи и допълнителни дейности, е разписано още в мотивите на вносителите.
Припомняме, тази дейност беше предвидена в основния пакет при управлението на служебния здравен министър д-р Илко Семерджиев. Тя бе отлагана няколко пъти поради липса на средства. По-късно в публичното пространство се появиха инфармации, че Здравната каса ще заплаща единствено труда на денталните лекари, а възрастните хора ще трябва да си заплащат протезите сами.
Настоящият проект, качен за обществено обсъждане на сайта на МЗ, бе разработен в изпълнение на разпоредбата на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която бе възстановена с приемането на Закона за бюджета на НЗОК в края на миналата година. Доскоро действащата наредба бе обявена за нищожна от ВАС, тъй като се основаваше на отменения от съда преди влизането й в сила член от ЗЗО, възстановен със Закона за бюджета на НЗОК.
Невена ПОПОВА