Около 350 хиляди души у нас в момента живеят с диагнозата рак. През последните няколко години броят на новооткритите случаи варира около 30 хиляди на година, като по данни на Националния център за оценка и здравни анализи (НЦОЗА) през 2017 г. тe са 30 485. Това стана ясно по време на организираната днес дискусия по повод 4 февруари – Световен ден за борба с рака. Организатори са Аджибадем Сити Клиник Онкологичен Център и Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Участие в дискусията взеха национални консултанти и водещи специалисти от различни сфери и направления на медицината. Те се обединиха тезата, че българските пациенти имат достъп до най-съвременно лечение на онкологичните заболявания, но системата все още е неефективна по отношение на ранното откриване на рака.
Водещите локации са рак на белия дроб, рак на органите на храносмилателната система, на гърдата при жените и на простатата при мъжете.
„Тези данни не са напълно прецизни, тъй като след като Националният раков регистър спря да функционира през 2012 г., събирането на информацията зависи от различни организационни и административни фактори. Тенденциите обаче са ясни”, разясни националният консултант по медицинска онкология проф. Асен Дудов.
Националният консултант по гръдна хирургия проф. Данаил Петров подчерта, че една от най-честите у нас онкологични локации, ракът на белия дроб, вече не бива да се възприема като присъда.
„Буквално преди да дойда на тази дискусия се срещнах с пациент, когото лекуваме от тази диагноза. Благодарение на възможностите, които съвремените методики ни дават, този човек и близките му имат надежда, имат бъдеще“, сподели проф. Петров.
„Добри сме във въвеждането на новостите, но изпускаме момента с ранната диагностика. Що се отнася до скрининга за рак на маточната шийка например България е на нивото на изостаналите страни в Африка“, коментира началникът на Клиниката по лъчелечение и радиохирургия в Аджибадем Сити Клиник д-р Николай Недев.
По думите му много от жените, които заболяват от рак на гърдата и от рак на маточната шийка у нас, могат да бъдат спасени, и да запазят високо качество на живота, ако системата стимулира ранното откриване на тези заболявания. Двете локации засягат общо около 9000 жени у нас всяка година.
Националнният консултант по Образна диагностика проф. Галина Кирова анонсира, че в момента се въвежда авангарден протокол за изследване на жени с висок риск от рак на гърдата.
"Програмата е насочена към жени с умерено висок и висок риск да заболеят от рак на гърдата, определен от тяхната фамилна история, генетична предиспозиция, особености на паренхима на гърдите и придружаващи заболявания, статистически достоверно асоциирани с рак на гърдата“, обясни проф. Кирова.
Според председателя на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания Евгения Александрова, друго слабо звено в грижата за пациентите с онкологични заболявания у нас са палиативните грижи.