Клиничните пътеки в онкохематологията са силно подценени - цената на пътеката за остра миелоидна левкемия е около 800 лв., а понякога се налага пациентите да се лекуват дълго с вливания на кръв и кръвни продукти, с прилагане на силни антибиотици, противогъбични и противовирусни средства на стойност над 10 000 лв. Разликата, която е съществена, се поема единствено от лечебното заведение и остава в негова тежест. За това алармираха на пресконференция днес водещи онкохемотолози - проф. Маргарита Генова, председател на Българското медицинско сдружение по хематология и ръководител на лабаратория в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ) в столицата и националният консултант по клинична хематология и ръководител на клиника в Университетската специализирана болница за активно лечение "Св. Георги" в Пловдив проф. Жанет Грудева. Според двете е редно да се възприема един модел на реално остойностяване на базата на практиката в трите големи онкохематологични центъра в София, Пловдив и Варна, който се приближава към действително направените разходи.
Всяка година у нас се диагностицират нови 1500 души с онкохематологично заболяване, стана ясно на пресконференцията. Проф. Жанет Грудева подчерта, че на практика нашите онкохематолози разполагат с всички съвременни медикаменти за лечение на злокачествените заболявания на кръвта, като тези продукти се заплащат на 100% от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). От своя страна проф. Маргарита Генова допълни, че едно много добро решение за пациентите е те да бъдат подготвени и насочени за трансплантация на стволови клетки - автоложна или алогенна.
"Този метод се прилага у нас с успех и според нас инвестицията в това лечение е напълно оправдана. Само в НСБАЛХЗ вече имаме опит с над 600 трансплантации, към момента правим 70 - 80 на година", каза проф. Генова.
В същото време тя засегна и въпроса за просрледяването на тези болни след трансплантацията, подчертавайки, че дори и да са били трансплантирани в чуждестранна клиника, след интервенцията те се завръщат в страната и остават на грижите на нашата здравна система.
Друг много съществен проблем е липсата на точни данни в Националния раков регистър, поради факта, че много лечебни заведения, най-вече частни, не подават информация за новооткритите и лекувани пациенти. Така данните в регистъра остават неточни, а празнота в закона не дава възможност тези болници да бъдат задължени да изпращат информация за регистъра. Вече е изоставена и идеята към него да бъде обособена база данни за онкохематологични заболявания.
Невена ПОПОВА