Неотдавна в Националната кардиологична болница (НКБ) за пореден път на работно посещение бяха детски кардиохирурзи и интервенционални хирурзи от Германия, които оперираха български деца, диагностицирани с тежки сърдечни малформации. Визитата се подкрепя от Фонда за лечение на деца и е част от програмата за сътрудничество между българските детски кардиолози и кардиохирурзи с техни колеги от Европа, която датира от повече от 10 години. Гост в това работно песещение бе световноизвестният детски кардиохирург проф. Герардус Бенинк, който влезе в опеирационната заедно с д-р Стоян Лазаров и неговия екип от НКБ. Това бе повод Redmedia да покани водещия специалист за интервю.
Проф. Герардус Бенинк е роден в Холандия. Той е водещ специалист в областта на кардиоторакалната хирургия. Работил е в Тексаския кардиологичен институт, в Академията в Маастрихт, бил е ръководител на Педиатричната кардиологична хирургия в Университетския Медицински център на Ултрехт. От юни 2003 г. досега е професор и ръководител на Педиатричната кардиоторакална хирургия в Кьолн, Германия. Той е член на Европейската асоциация по кардиоторакална хирургия, на Холандския комитет по педиатрична кардиологична хирургия, на Германското дружество по сърдечно-съдова и торакална хирургия, на Европейския борд по кардиоторакална хирургия и други международни организации.
Проф. Бенинк, за пореден път гостувате в страната ни и сте част от голям екип, който оперира дете със сериозна сърдечна малформация. Как се чувствате сред българските си колеги?
- Прекрасно, разбира се. Повече от 10 години работя с детските кардиохирурзи и кардиолози от вашата Национална кардиологична болница и убедено мога да твърдя, че се познаваме много добре и в работата ни има отличен синхрон.
Моля Ви с няколко думи да представите случаите, над които работихте при това Ваше посещение в България.
- Оперирахме шест деца, три от тях бяха с много сложни дефекти, а един от случаите бих определил като изключително труден. Извършихме реконструкция на еднокамерно сърце със създаване на един вход и един изход. Това стана чрез протезиране на единствения изход от общата камера. Радващо е, че състоянието на децата след интервенцията бързо позволи те да бъдат изведени от реанимация. На някои предстои втора интервенция, защото при тях лечението протича на повече етапи.
Какво е новото за тези години – повече деца ли се откриват и диагностицират рано, по-трудни случаи ли се появяват?
- И двете. Бързам да кажа, че както аз и мои колеги идваме тук, така и българските специалисти от НКБ гостуват при нас. Те са на изключително високо професионално ниво и най-малко не отстъпват на лекарите от Германия и останалите напреднали държави. Става въпрос за съвместна работа, от която полза имат всички, най-вече децата, разбира се.
Що се отнася до новостите – със сигурност най-същественото сред тях е възрастта на оперираните. От българските ми колеги разбрах, че при тях вече около 40% от интервенциите са на бебета под 30-дневна възраст. Вижда се, че в нашата специалност вече оперираме и съвсем малки деца – новородени, при които диагнозата е поставена категорично. Това е тенденция в целия свят и нито Германия, нито България са изключение. Просто в последните години технологиите напреднаха много, знанието в тази област на медицината позволи да се намесваме и да лекуваме много рано тези тежки вродени дефекти. Естествено, за да имаме успех от ключово значение са не само добрата апаратура и добре организираните следоперативни грижи, но и подготвеният екип – хирурзи, анестезиолози, перфузионисти, медицински сестри и друг асистиращ персонал. Това означава, че за обучението на тези хора са вложени значителни усилия, средства и време.
В този ред на мисли не мога да не ви попитам за финансовото изражение на тази дейност.
- Оперативното лечение на дете в клиниката в Кьолн, която ръководя е с цена от порядъка на 350 000 – 400 000 евро. Както вече споменах, тази дейност изисква много добре обучен персонал, защото уменията, които трябва да притежават тези хора са доста специфични – става въпрос за тежки дефекти на малки и много малки деца.
Радвате се на признание от колегите Ви в цяла Европа за качествата Ви на университетски преподавател, подготвил десетки млади сърдечни хирурзи. Кой е успешният модел на кардиохирургична помощ днес от гледна точка на образованието и организацията?
- Преди всичко нека кажа, че в клиниката в Кьолн приемаме и подготвяме млади лекари от цял свят – имам възпитаници от Тунис, от Индия, от други европейски страни. Някои остават при нас, други се връщат в страните си. Важно е да се знае, че все повече медицински университети се стремят да развиват обучение по сърдечно-съдова хирургия както за възрастни, така и за деца. Да не забравяме, разбира се, и интервенционалното лечение.
Вече имах повод да кажа, че детската кардиохирургия е в пъти по-скъпа от тази за възрастни, но въпреки това съвременната академична политика включва безусловно тази област и полага усилия тя да се развива.
И на финала едно кратко обобщение. Кой е основният фокус, върху който ще се гради детската сърдечно-съдова хирургия в бъдеще?
- Ще откриваме и оперираме повече деца в много ранна възраст, ще можем да помогнем и на много възрастни, които не са могли да се лекуват, защото когато са били деца, медицината не е била достигнала този стадий на развитие. Интервенцииите ще бъдат все по-прецизни и все по-щадящи. Апаратурата ще бъде по-съвършена, но няма да замени квалифицираните специалисти – тези, които подготвяме сега.
Невена ПОПОВА