Интервю -

Проф. Пьотр Куна: Ако астмата е добре контролирана, човек може да пробяга и маратон
Прочетена: 682 пъти
Снимка: Facebook - Българско дружество по белодробни болести

Есенната научна среща на Българското дружество по белодробни болести 2017 се проведе преди дни в Боровец. Гост на форума бе проф. Пьотр Куна от Полша. Във фокуса на неговата лекция на тема „Поглед отвъд клиничните данни - решения за реалната практика“ бе астмата и добрият контрол на заболяването.

Проф. Куна ръководи Клиниката по вътрешни болести, астма и алергии към университетска болница Barlicki в Полша. Член е на American Academy of Allergology, Asthma and Immunology, American Academy of Allergology oraz Clinical Immunology (AAAAI), European Academy of Allergy and Clinical Immunology (EAACI) и European Respiratory Society (ERS). Председател е на Полското дружество по алергология и е бил съпредседател на организацията в периода от 2000 до 2006 г.

Научните интереси на проф. Куна са в областта на патогенетичните механизми на възпалението при алергичните заболявания, бронхообструктивните заболявания астма и ХОББ. Главен изследовател е в повече от 250 клинични проучвания и има публикации във водещи международни медицински списания на тема алергии, респираторни заболявания и клинична имунология.  

Ето какво сподели проф. Куна пред Redmedia по отношение астмата – необходимостта от качествен контрол на заболяването и напредъка на медицината в управлението на болестта.


 

Проф. Куна, какво представлява астмата?

 

- Астмата е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища. Започва рано през детството и продължава през целия живот. При по-голяма част от астматиците, около 45%, за съжаление астмата не се контролира добре.

 

Какви са рисковите фактори за развитието на астма?

 

- Някой от основните причини за развитието на астма са алергии, замърсяване на въздуха, вируси, тютюнопушене, както и изгорели газове от ауспусите.

 

Споменахте, че астмата не е добре контролирана - на какво се дължи това?

 

- Първо трябва да дефинираме какво е контрол на астмата. Добър контрол на астмата означава добра функция на белия дроб - никакви симптоми през деня и през нощта, никакви екзацербации (бел. р. – влошаване на състоянието с изостряне на симптомите) и възможност пациентът да прави физически упражнения и да работи без да се налага да ги прекъсва заради астмата. Но ако попитате по-голямата част от пациентите, какво е състоянието им, не само в България, но и в много съседни на нея страни, 70% от тях казват, че не са контролирани. Обикновено те имат симптоми по време на физическо натоварване, но също така и случаи на екзацербации. Астмата в момента не е лечима. Ние не можем успешно да я излекуваме, но все пак тя може да се контролира. Като много други хронични заболявания, като например повишено кръвно налягане, диабет, можете да ги контролирате, но не и да ги излекувате.

 

Може ли да се стигне до абсолютно излекуване на пациента?

 

- При 70% от пациентите може да се достигне до изключително добър контрол на астмата, без симптоми през деня и нощта. Могат спокойно да се натоварват физически, като да играят футбол, например, или да тичат. Дори маратон могат да пробягат. Нямат екзацербации и имат нормална белодробна функция.

 

Каква е ролята на лекаря от една страна и от друга – на пациента, в постигането на този добър контрол?

 

- Ролята на пациента все повече нараства и става все по-важна. Преди съществуваше т.нар. патриархална медицина – лекарят казва какво трябва да прави пациента и толкова. Но това изисква съдействие и взаимно съгласие между пациента и лекаря. Всъщност пациентът участва във взимането на медицински решения. Пациентът трябва да взима лекарство само веднъж сутрин и вечер. Това е препоръката на лекаря. Но кога да взима този медикамент за облекчаване на симптомите е решение на пациента. Така че пациентът решава кога точно да поеме медикамента за облекчаване на симптомите. Лекарите следва да образоват пациентите кои симптоми са сигнал, че медикаментът трябва да се вземе. Например – кашлица, стягане в гърдите, дискомфорт в гърдите, понякога хрема и ринит, който се премества в белия дроб, понякога е превантивно – преди физическо натоварване или като профилактика преди да отидем на място, където знаем, че има много алергени. Понякога е превенция на факторите на околната среда, например когато някой иска да боядиса стените наоколо и много други житейски ситуации, които самият пациент трябва да разграничи, а не лекарят.

 

Срещал ли сте във вашата практика случаи, в които пациентът сам решава да спре терапията си и каква е причината?

 

- Разбира се. Ние имаме проблем с постоянството в лечението, защото това лечение е изключително ефикасно, пациентът се чувства прекрасно и си казва, че вече не му е нужно това лечение. Обикновено ефектът от действието на тази терапия трае между 2 и 4 седмици след като пациентът го е поел. След това астмата екзацербира, пациентът се връща при лекаря и  казва, че е станало по-лошо. В тези случаи винаги питам дали са си взимали медикамента и ми отговарят: „Съжалявам. Аз си мислех, че съм излекуван. Толкова добре се почувствах.“. Така че още в началото трябва да обясним на пациентите и да ги образоваме за медикамента и че астата няма да изчезне. Те трябва да продължават да приемат най-малката възможна доза медикамент, с която може да се контролира заболяването. Заедно с пациента ние трябва да намерим най-ниската подходяща доза за него. За съжаление, ако астмата не се контролира, може да стане отговорна за т.нар. съпътстващи заболявания, които се развиват при пациенти с астма. Те могат да бъдат – сърдечна недостатъчност, високо кръвно налягане, атеросклероза, инфаркт, диабет, хронично обструктивна белодробна болест (ХОББ) и липса на кислород в кръвта.

 

След като изброихте всички тези странични заболявания, бихте ли казал какво показва статистиката за броя на смъртните случаи на година от астма и заболявания, причинени от астма?

 

- По статистика на Световната здравна организация в света има около 350 млн. души с астма, 500 000 от тях умират директно от астма. Хроничните съпътстващи астмата заболявания обикновено се развиват 10-15 години по-рано, отколкото при пациентите без астма. Така че реалната смърт при тези хора обикновено е 4-5 години по-рано от другите. Говоря за неконтролирана и нелекувана астма. Ако лекуваме астмата, няма да има проблем с тези съпътстващи заболявания.

 

Попитах ви за смъртността, тъй като според  данните от проучване от което са публикувани в последните дни на база на информация от 130 държави, заради замърсяване на околната среда всяка година в света умират 9 млн. души и голяма част от тях са с респираторни заболявания.

 

- Напълно вярно. За съжаление, знаем само едно нещо – че замърсяването на въздуха е отговорно за ранната смърт на 9 млн. души, болшинството от тях страдат от ХОББ или астма, но смъртността в този случай не се дължи единствено на астма и ХОББ. Ако астмата екзацербира  поради замърсяване, често имаме усложнения като инфаркт или сърдечна недостатъчност, защото имаме липса на кислород в кръвта, което причинява смърт на клетките. А най-чувствителните към хипоксията са сърцето и мозъкът.





Коментари

март 2024

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития

Последвайте ни

Абонирайте се
за нашия бюлетин

За да получавате винаги
актуалната информация на време

Абонирайте се