Втора национална кръгла маса „Заедно за повече здраве“ се проведе вчера в София. Събитието е организирана от инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
В кръглата маса участваха проф. Петко Салчев, управител на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, както и д-р Валентин Павлов, зам. - председател на Български зъболекарски съюз /БЗС/, д-р Евгени Тасовски, изпълнителен директор на Българската генерична фармацевтична асоциация /БГФАРМА/, Оля Василева, изпълнителен директор на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства /БАТЕЛ/, представители на пациентските организациии, на болниците, на специалистите по здравни грижи.
По време на форума бе обсъдена възможността за допълнителен финансов ресурс за здравеопазване през 2021 г. в контекста на предстоящите предизвикателства, свързани с пандемията, очакванията на българското общество за развитието на здравеопазването и осигуряването на допълнителни средства за устойчивото финансиране на системата. Споделени бяха очакванията на организациите в сферата на здравеопазването за увеличено търсене на медицински услуги и лекарствена терапия през 2021 г. в резултат на забавянето или отлагането на посещения при лекар през 2020 г. и опасенията им, че предвидените в проекта за Закон за бюджета на НЗОК за 2021 г. средства няма да бъдат достатъчни.
На събитието бяха представени данни от национално представително проучване за нагласите на българина за развитието на здравната система, проведено през август т.г. от агенция „Тренд“, както и анализ „Акцизи по предназначение“ на Експертен клуб за икономика и политика /ЕКИП/, свързан с подобряване на публичното финансиране с помощта на бюджетно-неутрални инструменти. Според изследването българите виждат решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас най-вече в по-високото финансиране на здравеопазването. Категорично мнение е, че държавата трябва да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол (74 на сто от анкетираните). Анализът на ЕКИП отчита, че средствата могат да бъдат осигурени като се заделят 10% от акциза на тютюневите изделия, алкохола и горивата, което е над 0,5 млрд. лв. повече за здравеопазване.
Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров каза, че е необходимо да се вземат спешни мерки за повече инвестиции в здравеопазването и те да се разглеждат като нещо, което се прави за бъдещето, тъй като в противен случай след 3-4 години системата няма да може да поеме нуждите на обществото. Д-р Маджаров допълни, че проектобюджетът на НЗОК за 2021 година не гарантира увеличаване на възнагражденията на българските лекари и сестри, а дори и не гарантира тяхното запазване.
„Не може да се разчита само на НЗОК да се справя с всички проблеми в системата на здравеопазването. Тази година и следващата опитите всичко да се стовари на нея ще доведат до притискането й към стената. Призовавам институциите да не притискат повече здравната каса, защото тя ще ни е необходима и по-нататък. Пример за това е, че се опитваме да осигурим помощта за Ковид болните в лечебни заведения, които нямат възможност да го правят през условията, които е длъжна да изпълнява здравната каса“, каза д-р Маджаров.
Той допълни,че обещаните 126 млн. лв. юни месец още не са внесени в бюджета на НЗОК и настоя отговорно да се погледне на бъдещото за следващата година.
Председателят на Български фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова допълни, че е необходимо инвестициите в здравеопазването да са насочени към качеството на услугата, както и да се прави проверка на удовлетвореността на пациентите, какво се е случило с тях, как е подобрен животът им. Тя апелира към дългосрочен подход в управлението на системата, който да не ощетява нито един участник в нея и добави, че е необходимо цялостно дългосрочно и холистично мислене за здравеопазването.
Изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев заяви, че на здравеопазването е необходимо да се гледа като на система, в която трябва да се инвестира повече и по-ефективно и която носи възвръщаемост под формата на увеличена продължителност на живота, повече години в добро здраве, намалени усложнения и смъртност. Системата не само има нужда от повече ресурс, но той да бъде умно инвестиран, така че да отговори на очакванията на българските граждани и да им помогне да бъдат икономически и социално активни по-дълго време. С общи усилия можем да говорим за подобряване на българското здравеопазване в следващите години чрез повече и по-добре вложени средства в публичния сектор, допълни Денев.
Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев заяви:
„Инвестиците не трябва да бъдат в сгради, апаратури и т.н., а в ново мислене, така че болниците да се превърнат във високотехнологичен център, а хората да се лекуват по домовете си.“
В Отворено писмо, подписано в края на форума, представителите на съсловните, пациентските и браншовите организации се обединиха в обща позиция за финасирането на здравната система. В него те заявяват:
„Като приветстваме готовността на правителството да осигури допълнително финансово обезпечаване на здравната система през 2021-та с 460 млн. лв. смятаме, че е необходимо тези средства да бъдат насочени към Националната здравноосигурителна каса и разпределени оптимално целесъобразно по бюджетни пера, за да бъдат гарантирани неотложните разходи за справяне с пандемията и осигуряване на здравното обслужване на българските граждани“.
Друго предложение към правителството и ресорните комисии в парламента е допълнителните средства за здравеопазване през следващата година да бъдат осигурени като 10% от средствата, постъпили в държавния бюджет от акцизите върху тютюневите изделия, спиртните напитки и горивата да се използват за финансиране на бюджетни пера в НЗОК. Тези средства да бъдат разходвани за ограничаване, промоция, превенция и лечение на заболяванията, свързани с употребата на тютюневи изделия, злоупотребата с алкохол и ефектите от горивата, които също са свързани с влошаване на общото здравно състояние на обществото.
Документът бе подписан от представителите на БЛС, БФС, ARPharM, както и от Националната пациентска организация, Конфедерация за защита на здравето, Националното сдружение на частните болници, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българската Генерична Фармацевтична Асоциация и Българската асоциация на търговците на едро с лекарства.
Отвореното писмо е адресирано до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев, министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов, министъра на финансите Кирил Ананиев, председателя на Комисията по по здравеопазване към 44-то Народно събрание д-р Даниела Дариткова, председателя на Комисията по бюджет и финанси към 44-то НС Менда Стоянова, председателя на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева и проф. Петко Салчев, управител на НЗОК.