Националният център по трансфузионна хематология и Регионалните центрове по трансфузионна технология в Пловдив, Стара Загора, Плевен и Варна започват от днес изследването чрез използване на NAT-технология на всяка единица дарена кръв на територията на страната. Чрез технологията за диагностика на донорската кръв за трансмисивни инфекции ще бъде изследвана и кръвта, дарена в отделенията по трансфузионна хематология на областните многопрофилни болници, както и в Центъра за трансфузионна хематология на Военномедицинска академия, съобщават от здравно министерство.

От ведомството припомнят, че през 2019 г., в изпълнение на Националната научна програма „Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната системата в Република България“, са закупени шест апарата от най-висок клас за извършване на NAT диагностика на дарената кръв, както и необходимите за обучение на персонала и тестване на системата реактиви и софтуер. Два от апаратите функционират в Националния център по трансфузионна хематология, а по един апарат е осигурен за всички Регионални центрове по трансфузионна хематология (РЦТХ).

Министерството на здравеопазването е осигурило необходимия финансов ресурс за закупуване на реактивите и консумативите за изследване на кръвта чрез  NAT-технологията през настоящата година. Средствата са заложени в тригодишната бюджетна прогноза с цел осигуряване на устойчивост и непрекъснатост на процеса.

NAT-технологията за диагностика на дарената кръв е най-точният известен на науката метод за изследване на кръвта за вирусите на хепатит В, С, ХИВ и други инфекции. Към момента кръвта се изследва по така наречения  „серологичен метод“. Разликата между двата подхода е в по-високата чувствителност и прецизност на NAT технологията.  При нея прозоречният период, в който е налице инфекция, но тя е без клинична проява и не може де бъде констатирана, е в рамките само на няколко дни. При серологичните изследвания периодът е по-дълъг и трае близо месец.