От 1969 г. до сега в УМБАЛ „Александровска“ са трансплантирани 1500 български граждани в съотношение 35% от жив и 65% от трупен донор. Това е обявено по време на официалното юбилейно тържество по повод 50-години от първата бъбречна трансплантация в България, осъществена успешно от екип на болницата на 1.02.1969 г. Към момента в листата на чакащи бъбречна трансплантация са близо 1100 души, но истинският им брой е много по-голям. На диализно лечение в България се водят 4000 души и още толкова се лекуват в различна степен на бъбречна увреда.
Към момента в Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница се наблюдават 670 бъбречнотрансплантирани пациенти. Най-дългата преживяемост на бъбречен трансплантат у нас е 32 години. Изключително значимо постижение е раждането на деца от 21 бъбречнотрансплантирани жени, някои от тях имат по 2 раждания. Над 65% от бъбречнотрансплантираните пациенти работят и упражняват различни професии, други са учащи, студенти или вече пенсионери.
От лечебното заведение съобщават, че 50 години след старта на бъбречните трансплантации в България са постигнати значителни успехи, благодарение на съвместните усилия на нефролози, имунолози, уролози, съдови хирурзи, анестезиолози и реаниматори. Имуносупресивното лечение се осигурява безплатно и се предписва по линия на НЗОК. Използват се всички имуносупресори, както в напредналите европейски страни, в различни комбинации. Амбулаторното наблюдение, клиничните, микробиологични и вирусологични изследвания, както и лечението на усложненията след бъбречна трансплантция са безплатни за пациентите. Големият проблем остава липсата на достатъчно донори, въпреки усилията на Изпълнителната агенция по трансплантация и на екипите на лицензираните донорски бази у нас.
Медиците са категорични, че трансплантацията остава най-добрия терапевтичен метод, познат досега, и е с най-добър финансов ефект при лечението на хроничното бъбречно заболяване в последен стадий. Поради големия брой чакащи бъбречна трансплантация в България, за следващите години е необходимо държавните институции, неправителствените организации, медиите и обществото като цяло да обединят усилия в подкрепа на донорството и развитието на бъбречната трансплантология в България, чрез въвеждането на програми и законови промени.
***
Историята на бъбречната трансплантация в България
Бъбречните трансплантации у нас се развиват паралелно с напредъка на трансплантационната имунобиология. В началото започва като експерименти в ранните 1900г. и продължава с напредъка в хирургията, нефрологията и имунологията.
През далечната 1964г., по решение на Клиничния съвет на Клиниката по урология при ВМИ-София, се разработва програма и подготовка за извършването на първата бъбречна трансплантация у нас. Тя се състои от две части:
I. Експериментална част
От 15.03.1964 до 17.12.1965 г. са извършени 25 бъбречни трансплантации при безпородни кучета с тегло над 20 кг. Основната цел на тези операции е била да се усвоят елементите на съдовите шевове (Н. Атанасов и съавт., 1965).
II. Клинична част
След множество експериментални модели с кучета и натрупана теоретична подготовка, вечерта на 01.02. 1969 г. е извършена и първата трансплантация на възрастен у нас. Донор е 42-годишен мъж от гр. Елена с мозъчен тумор с последваща мозъчна и биологична смърт. Веднага след регистриране на смъртта е извършена експлантация на левия бъбрек и е присаден на 49-годишна жена от Врачанско, с ендемичен нефрит и краен стадий на ХБН. Операцията е извършена от екип с ръководител тогавашния началник на Клиниката по урология в Александровска болница - проф. Стоян Ламбрев и асистенти: проф. Никола Атанасов и проф. Христо Куманов. Анестезиолог-реаниматор е доц. Георги Тенев. Два месеца по-късно обаче трансплантираната развива бронхопневмония, която не успява да преодолее и умира.
От тази паметна дата, насетне бъбречната трансплантация се развива циклично, с периоди на застой и с такива на изразена активност. Уролози, нефролози и имунолози осъществяват програма за развитие на бъбречната трансплантология в България. Изработват се принципи на: подбор и подготовка на дарителите и приемателите, селекция на операциите извършени при тях, съхраняване на органите, типизиране на тъканите, както и описанието на множество клинични случаи обогатяват науката за трансплантологията в България. Още в зародиша на това развитие, се оформя модела на мултидисциплинарната обединеност на специалистите. Поставят се основите на работата в екип, който в последствие дава своите добри резултати. През 1994г. в Катедрата по урология към Медицински университет - София, се поставя началото на програмата за живо донорство.