Red Media - информационен сайт за здравеопазване
Информационен сайт за здравеопазването и здравната реформа

Коментари -

Адв. Мария Шаркова: Ключово е доброто управление, а не правната форма на лечебното заведение
Прочетена: 2276 пъти
Снимка: Личен архив

„Идеята за премахване на търговския статут на държавните и общински болници периодично се обсъжда, но аз съм на мнение, че правната форма не влияе по никакъв начин върху медицинската услуга, нейната цена и качество.“

 

Така специалистът по медицинско право Мария Шаркова коментира предложението на БСП, отразено в проекта „Визия за България“, който бе представен на национална конференция на лявата партия.

 

Според адвокат Шаркова днес в много държави има примери за отлично функциониращи здравни системи, в рамките на които работят лечебни заведения - търговски дружества.

 

„В САЩ например болниците могат да бъдат създавани както под формата на сдружения с нестопанска цел, така и като търговски дружества и това не се отразява по никакъв начин върху качеството и стойността на услугата, която се предлага“, каза юристката.

 

Тя припомни още, че в България също има болници, които не са търговски дружества. Такива са например т.нар. ведомствени болници като Военномедицинска академия (ВМА), МВР болница и т.н.

 

„Помним добре близкото минало, когато ВМА беше най-задлъжнялото лечебно заведение, въпреки че не е търговско дружество. Доброто управление, адекватният контрол и ефективното и ефикасно ползване и заплащане на медицинските услуги е ключово, а не правната форма на лечебното заведение“, коментира адв. Шаркова.

 

Тя подчерта, че всяко лечебно заведение трябва да предоставя възмездни услуги, за да съществува: за да се снабдява с консумативи, лекарства, за да заплаща трудови възнаграждения, за да инвестира в нови технологии и материална база.

 

„Нека не си представяме, че ако променим правната форма на едно предприятие, то внезапно ще започне да предлага евтини или едва ли не безплатни услуги. Нищо безплатно няма“, обясни Мария Шаркова.

 

По думите на юристката от написаното във „Визия за българия“ въобще не става ясно как ще се осъществи тази трансформация и какво ще се случи с текущите задължения на тези болници. Няма отговори и на въпроса под каква правна форма ще съществуват частните лечебни заведения, за които се предлага да не сключват договор с НЗОК, ако са търговски дружества.

 

„Всичко това звучи като чудесен популистки лозунг, който да се хареса на хората. На тях постоянно им е втълпявано, че основният проблем на болничните услуги е обстоятелството, че се предлагат от търговски дружества. А това не е проблем“, обобщи тя.

 

Според нея е абсолютно необходимо да се прецени дали няма да се наруши и общностното законодателство, ако задълженията на държавните и общински болници се покрият от държавата при преобразуването им.

 

Адв. Шаркова изрази още мнение, че не може да има различно третиране на лечебните заведения според собствеността на капитала им, защото пациентът е този, които следва да определя средствата, които постъпват в една болница.

 

„Пациентът има думата чрез своето активно участие в контрола и рейтинга на лечебното заведение и избора, който прави, предпочитайки да се лекува на едно или друго място“, категорична бе юристката.

 

Според нея някои от предложенията във „Визия за България“ са резонни, такива често се срещат в програмите на всяка партия. Пример в това отношение е въвеждането на персонално пациентско досие. Адв. Шаркова изрази мнение, че е абсолютно наложително въвеждането на електронното здравеопазване, част от което е електронното пациентско досие, до което всеки пациент да има постоянен достъп. По този начин пациентът ще бъде включен пряко в контролната дейност върху изпълнителите на медицинска помощ, но освен това ще бъде и активен участник в своето лечение. Електронните пациентски досиета имат пряка връзка и с безопасността на пациента и различните мерки за повишаване на качеството на медицинската помощ.

 

Специалистът по медицинско право бе категорична обаче, че от друга страна в проекта на левицата има предложения, които предвиждат недопустима намеса на държавата - например в дейността на ВУЗ-овете. Въвеждането на задължение на лекарите да работят поне 5 години в страната след приключване на обучението им може да влезе в противоречие с правото на свободно придвижване в Европейския съюз (ЕС), посочи тя. 

 

„Чудесни са някои предложения, свързани с намаляване на плащанията "out of pocket" или т.нар. директни плащания от пациента, защото знаем, че те представляват около 50% разходите за здраве, но в същото време няма информация за сметка на какво ще намалеят тези плащания - дали ще се предвиди увеличаване на здравната вноска или тези средства ще бъдат осигурени по друг начин“, отбеляза тя.

 

По нейните думи в проекта „Визия за България“ не се предлага никаква алтернатива на сегашните инструменти за закупуване на болнични медицински услуги - например замяната им с по-съвременни инструменти като диагностично-свързани групи, обвързване на заплащането с качеството (value-based payment) и т.н. Няма и визия за реформиране на извънболничната помощ, която би следвало да играе основна роля при първичната и вторична превенция, да повлияе върху намаляване на хоспитализациите и да бъде достъпна и своевременна.

 

Невена ПОПОВА





Коментари

септември 2021

ПВСЧПСН
  
   

Събития

Няма събития

Последвайте ни

Абонирайте се
за нашия бюлетин

За да получавате винаги
актуалната информация на време

Абонирайте се