Днес, 09.03.2023 г., се проведе медийно събитие на тема „Бъбрекът страда тихо“. Срещата се организира от AstraZeneca България по повод Световния ден на бъбреците – 9 март. Във фокуса на срещата бе хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ), което засяга над 850 млн. души в света и около 700 хил. българи. В Европа пациентите са приблизително 100 млн., а други 300 млн. са изложени на риск от развитие на ХБЗ. 

„Хроничното бъбречно заболяване е тихата епидемия в Европа“, коментира Ивайло Василев, Бизнес Юнит Директор Биофармация AstraZeneca България.

Той представи данни от проучване на Economist Impact , реализирано с подкрепата на AstraZeneca, според което един от всеки десети възрастен в Европа страда от болестта. Прогнозата е, че ХБЗ ще нараства поради две причини – застаряващото население и нарастващо разпространение на рискови фактори като диабет, сърдечносъдови заболявания и затлъстяване.

„Ако болестта не се открие навреме и не се управлява адекватно, разходите за здравната система се увеличават“, каза още Василев.

ХБЗ е едно от най-скъпоструващите заболявания за европейската здравна система, за което разходите годишно възлизат на около 140 млрд. евро. Една от основните причини за късното откриване на ХБЗ е свързана с ниска информираност и липса на обучение за ХБЗ в обществото, дори и сред пациентите от рисковите групи и сред общопрактикуващите лекари. 

Проф. Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология (БДН) и началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение към УМБАЛ „Александровска“ припомни, че ХБЗ е състояние, свързано с постепенна загуба на бъбречната функция. То води до увреждане на бъбреците и до намаляване на способността им филтрират отпадните продукти от кръвта. Нелекувано, бъбречното заболяване може да доведе до развитие на бъбречна недостатъчност. Терминът бъбречна недостатъчност означава, че бъбреците са загубили по-голямата част от способността си да функционират – останала е по-малко от 15% от нормалната бъбречна функция. Проф. Паскалев добави, че бъбречната недостатъчност изисква диализа или бъбречна трансплантация за поддържане на живота. Ранното откриване и лечение могат да предотвратят влошаването на ХБЗ. 

Проф. Паскалев поясни, че диабетът и високото кръвно налягане са най-честите причини за развитие на ХБЗ. Затова е наложително хората с диабет и високо кръвно налягане, както и тези със сърдечносъдови заболявания или затлъстяване, редовно да проследяват бъбречната си функция. За проследяване на бъбречната функция се използват два основни теста - кръвен тест за серумен креатинин и уринен тест за наличие на албумин в урината.

„Ако имате хронично бъбречно заболяване, можете да предприемете стъпки, за да предпазите бъбреците си от задълбочаване на увредата. Колкото по-рано научите за болестта, толкова по-добре. Консултирайте се поне веднъж в годината с лекар нефролог“, каза проф. Паскалев.