Хората, страдащи от психични заболявания у нас, нямат достъп до комплексна грижа, а отпусканите за терапията им около 2% от общите разходи за здравеопазване са крайно недостатъчни за адекватно медицинско обслужване. С тези проблеми ще са опита да се справи проектът на нова Национална програма за психиатрична помощ в България (2017 - 2023), чиито акценти бяха представени днес.
Сегашната мрежа от психично-здравни услуги не отразява реалните нужди на населението от психиатрична помощ и не предоставя възможности за комплексно лечение, обобщи ситуацията председателят на Националния център по обществено здраве и анализи доц. Христо Хинков. По думите му стационарите се разкриват в случайни сгради и помещения, които се пригаждат най-често несполучливо, поради оскъдните средства, а териториалното им разпределение е хаотично. Има райони с по няколко болници, а в други населени места психиатричните стационари са отдалечени на стотици километри.
"От 7-8 години се обсъжда дали да има клинични пътеки в психиатрията, но към момента няма еднозначно мнение по въпроса. Към момента психиатричните стационари се финансират на исторически принцип, а би трябвало да сключват договори с НЗОК, тъй като основната финансова тежест за лечението пада върху близките на болния", каза още доц. Хинков.
Според данните за 2015 г. в болница са били приети 52 845 пациенти, като най-голяма част от тях са били във възрастта между 18 и 65 години. Общо 40% от стационарно лекуваните са болни от шизофрения и шизотипно разстройство, следват болните с афективни психози (10%), депресивни разстройства (18%) и някакъв вид зависимост (11%). Всички те са прекарали средно по 27,2 дни в лечебно заведение.
На този етап психиатричната помощ в България се осигурява от 12 държавни психиатрични болници, 12 центъра за психично здраве, 5 клиники към университетски лечебни заведения, 17 болнични отделения, заедно със съществуващите дневни центрове и защитени жилища с предоставянинте от тях социални услуги.