Участието на работодателите в системата на здравеопазването, посредством предоставяне на допълнителна здравна застраховка за служителите е важно, тъй като по този начин може да се подсигури по-добро ниво на необходимата профилактика. От своя страна така по-малко хора ще имат нужда впоследствие от болнична помощ, която е по-скъпа.
Това заяви заместник председателят на Българската болнична асоциация и административен директор на медицински комплекс „Д-р Щерев“ – Иван Тодоров, по време на бизнес закуска организирана от Мастърс Марш Бенефитс, съобщават от асоциацията. Събитието бе посветено на глобалните здравни проблеми и решения, а Тодоров бе водещ панелист по темата за „Тенденциите в България по отношение на придобивките за служителите с фокус върху здравната грижа“.
„Така наречената ситуация на медицинска инфлация, при която медицинският труд поскъпва, а публичното финансиране на здравния сектор е недостатъчен, неизбежно ще провокира промяна в ценоразписа на лечебните заведения, за да могат те да продължат да предоставят качествена здравна грижа на пациентите“, каза заместник председателят на Българска болнична асоциация.
Според Иван Тодоров, Националната здравно осигурителна каса трябва да предложи адекватни цени на клиничните пътеки, тъй като увеличението им с 8 % през 2022 г. било не само закъсняло, но и недостатъчно.
„Здравната каса трябва да каже до каква степен покрива клиничните пътеки, да се освободи останалото поле за допълнителното здравно осигуряване и да се определи рамката на доплащането, така че то да бъде ясно и коректно регламентирано, а не както се казва - „под масата“, заяви Иван Тодоров.
Той уточни, че именно пациентите компенсират недофинансирането на здравната система в България.
Иван Тодоров отново алармира и за сериозния проблем с медицинските кадри в страната, който според него ще се задълбочава.
„Ние сме в началото на много тежка криза по отношение на кадрите в медицината. Сега тя се усеща на ниво среден медицински персонал – липса на акушерки и медицински сестри. Ако нормалното съотношение лекар към медицинска сестра е 1/3 то у нас е 1/0,8. Усеща се и криза в определени специалности като анестезиология, патология, неонатологията и държавата трябва да играе съществена роля в подсигуряването на кадрите“, сподели Иван Тодоров.
Той заключи, че в малка страна като България, концентрацията на високотехнологични и високоспециализирани болници на определени места е нещо нормално, но това не изключва качествен достъп до амбулаторна помощ и в малките населени места. Нещо, което все още липсва у нас и за което също трябва сериозна политическа воля.
Целият разговор се случва в разгара на темата за новият Бюджет на НЗОК, по която тема Българската болнична асоциация вече изрази становището си, че предложеното увеличение е позитивно, но е по-малко от търсеното в дългосрочен план. Тъй като тепърва ще се коментират стойностите на клиничните пътеки, финансирането на новите дейности, а по традиция много от лечебните заведения формират и надлимитна дейност, ББА гледа на резерва на бюджета на НЗОК като гарант за спокойствието на системата.