"Най-голямото вълшебство е да бъдеш добър човек, да умееш да влезеш в тялото и душата на болния, така че да го разбереш."

Така Мария Пейчева или госпожа Мария, както я наричат пациентите, определя доброволческата си работа в Националната болница за лечение на хематологични заболявания. В предаването "120 минути" на btv 83-годишната жена разказва, че минава през дългите коридори на болничното заведение, вдъхвайки кураж и надежда на болните.

„Думата благодаря за мен е като най-топлата прегръдка“, сподели тя.

Звеното в болницата е открито преди няколко месеца, а инициативата идва от Франция. Госпожа Мария, по образование доктор по психология, обясни, че разбира за доброволческото звено за психологическа подкрепа и грижи случайно от интернет.

Признава, че дори след пенсионирането си продължава да работи активно, а посещенията и при пациентите в болницата са начин да оползотворява времето си и да бъде полезна.

По думите ѝ преодоляването на фактите от реалността става с много любов и топлина към пациента. Според нея страхът на човек го прави безсилен и изразходва неговата енергия.

Рецепта за справяне със страха за Пейчева са позитивните мисли, освобождаването от болката и скръбта.

„Винаги съм казвала на своите деца, когато изпаднат в труден момент, да пеят, да тананикат песни. Аз го правя непрекъснато“, допълни още тя.

Госпожа Мария обясни, че разделя своите пациенти на три групи. Първата е за тези, които тепърва разбират за болестта си. Това за нея е етапът на отрицанието, в който нивата на стрес са най-високи. Към втората група се причисляват тези пациенти, които се адаптират към болестта, а в третата са тези, които вече са приели диагнозата.