Какви са тенденциите в разпространението на диабета? Какви са рисковите фактори за развитие на заболяването и какви превантивни мерки могат да се вземат срещу него? Отговор на тези и други въпроси даде пред Redmedia специалистът по ендокринология и болести на обмяната д-р Габриела Генова от МБАЛ „Св. Панталеймон“ – Плевен.
Д-р Генова, какво сочат данните за заболеваемостта от диабет тип 2 в България и света? Какви са рисковите групи?
- В световен мащаб тенденцията при диабета е към прогресивно увеличаване на честотата. Болните от захарен диабет тип 2 в света са 415 млн., което означава, че един на 11 души от хората над 18 години е болен от захарен диабет. Статистиката в България принципно не се отличава от статистиката за света. Болните със захарен диабет са над 550 хиляди.
Тенденцията е, че не само, че захарният диабет не намалява, но и честотата му се увеличава. Бъдещите тенденции са не всеки един на 11 души, а всеки един на 10 души да страда от диабет. Това е свързано с начина на хранене и стила и начина на живот на съвременното общество. Това е трагичното и плашещото при това заболяване. Това е единственото заболяване в световен мащаб, което въпреки мерките, които се предприемат, се увеличава като честота, а не намалява.
Какво визирате като рисков фактор за развитието на диабета от съвременния ни начин на живот?
- Ограничената ни подвижност, неправилното хранене. Ние стоим на едно място. Много рядко някой има физическа активност над 1 час на ден - да отдели над 1 час от своя ден, за да се занимава с физически упражнения, дори само с ходене. Ходенето с по-бърз ход за един час е достатъчно на ден. Трябва по такъв начин да сме активни, че да направим по 10 000 крачки една след друга.
Как съвременният човек е необходимо да промени живота си и ежедневните навици, за да се предпази от диабет?
- Освен увеличаването на физическата активност е необходимо да внимаваме какви храни и напитки консумираме. Днес достъпът ни до храна е много по-голям в сравнение с миналото. Хладилникът е най-много на 10 крачки от нас. Във всеки един момент можем да бръкнем и да си вземем нещо за хапване, дори и да не изпитваме глад. Т.е. изкушението към храната е много по-голямо и често не осъзнаваме, но прекаляваме с количеството. Някой може да твърди, че яде много плодове, но в тях има голямо количество плодова захар и ако се прекалява с тях, това не е здравословно. Други хора казват, че заменят захарта с мед, но ако прекаляват с него, и това не е добре.
Искате да кажете, че и медът може да е вреден?
- Не казвам, че медът е вреден, а че всичко, което не се приема в умерени количества, може да има негативно отражение върху организма.
Какви мерки е необходимо да се предприемат от здравните власти и медицинската общност, за да се постигне промяна на отрицателните тенденции?
- През 2016 г. бе приета декларацията от Берлин. Експерти от 11 страни опредлиха основните принципи за превемция, ранно откриване, ранен контрол и ранен достъп до правилни интервенции. Мерки, които могат да се вземат на държавно ниво, са: облагане с по-високи данъци на храните и напитките с високо съдържание на захар и прости въглехидрати; субсидии за производителите на плодове, зеленчуци и бобови, за да станат достъпни за всеки един; етикиране на вредните храни с алармиращи надписи или оцветяване на вредните съставки с червен цвят.
При какви симптоми е необходимо да се търси лекарска помощ? Как се диагностицира болестта?
- За съжаление, при захарен диабет тип 2, рядко се изявяват големите симптоми на диабета като пиене на течности над 3 литра дневно, обилно уриниране, дори и в нощните часове, отпадналост, мускулна слабост. Той най-често се открива случайно и това е основен проблем, защото хората дори не могат да повярват, че имат сериозен проблем и го неглижират. Понякога се проявява късно, вече с настъпили усложнения - мравучкане по краката, мускулни спазми. Висок риск за захарен диабет имат хората със затлъстяване, особенно в областта на корема.
В интернет е достъпен въпросник за оценка на риска от захарен диабет тип 2 и всеки може да се тества. Уместно е един път годишно да си платим изследването на кръвната захар, което не е скъпо.
Какво е влиянието на ранното диагностициране и своевременното лечение върху прогресията на заболяването?
- Вече почти никой не умира от диабет. Болните, се инвалидизират или загиват от усложненията на диабета - остър миокарден инфаркт, инсулт, загуба на зрение, диализно лечение и др. Ранното откриване и адекватната терапия с контрол на резултатите, значително намалява риска от тези усложнения. Пациентът трябва да бъде обучен сам да контролира лечението си. Да поддържа нива на гликиран хемоглобин около 7%.
В България имаме достъп до някои от най-новите достижения в областта на терапията на захарния диабет. Има и доста ограничения от страна на Здравната каса във връзка с достъпа на болните до съвременнни терапии. В тази насока също е нужно да се работи на държавно ниво.
В идеалния случай всеки пациент със захарен диабет би трябвало да бъде обучен за заболяването си и начина на хранене. Да има изготвен индивидуализиран план за стил и начин на живот. Редовно да контролира лечението си с изследване на гликиран хемоглобин. Да се надяваме, че това някой ден ще се случи!