За да се доказват заболяванията и да се следи състоянието на пацентите, нуждаещи се от диспансерно наблюдение и лечение, е необходимо те да разполагат с по-широк набор от изследвания. Това коментира заместник-председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Галинка Павлова по време на Третата годишна здравна конференция на в. "Капитал".
Конкретното предложение на съсловната организация е увеличеният брой изследвания да бъде включен в Наредба №39 за диспансеризацията, като по темата вече се е провела и среща с екипа на Министерството на здравеопазването. Следващата подобна среща е планирана за идния вторник (11 октомври), когато двете страни ще дебатират останалите промени, които трябва да се предприемат, за да стане наредбата за диспансеризациите работещ нормативен акт.
"Не е редно в наредбата да има включени заболявания, при които в страната има не повече от 15 диспансеризирани пациенти. Трудно ми е в момента да дам пример, защото те фигурират със своите кодове. Но няма смисъл тези пациенти да се водят "на книга", че са диспансеризирани, а на практика това да не се случва, защото няма лекари, които да ги диспансеризират, тъй като считат, че не е нужно да се прави", коментира д-р Павлова.
Българският лекарски съюз предлага в наредбата да се добавят заболявания в офталмологията и ендокринологията, но конкретните състояния ще бъдат оповестени, когато действително се постигне консенсус с Министерството на здравеопазването.
Допълнителни разговори ще се водят и за увеличаване на средствата за диспансерни дейности.
В ход са вече и преговорите за Националния рамков договор за следващата 2017 г., но на този етап дебатите не се водят върху текстовете на документа, а върху принципни положения, които предстои да бъдат уредени в него. Работи се по текстове, които да уредят дейността на арбитражните комисии, върху предложения за това как да се извършват проверките от здравната каса така, че да има еднакъв подход към всички договорни партньори.
Слава АНАЧКОВА