На редовното заседание на Комисията по здравеопазването към 44-то Народно събрание на 29.10.2020 г. се проведе дискусия на тема „КОВИД-19 и предизвикателствата пред имунопрофилактиката на заразните заболявания“.
„Ваксинопрофилактиката е едно от най-големите постижения на съвременната медицина и така както сега отчаяно целият свят търси ваксина за коронавирус, така и ваксините които имаме са ни спасили от много други по-страшни заболявания“, каза председателят на комисията д-р Даниела Дариткова.
Тя обясни, че ваксинопрофилактиката е изключително отговорна дейност и е необходимо чрез образователен подход да се достига до обществото и да се противодейства на силно изразените антиваксинални настроения.
„Наистина смятам, че когато всички специалисти говорим в една посока, ще бъдем по-убедителни за обществото. Това не касае само ваксинопрофилактиката, но и сегашната ситуация със справянето с предизвикателството КОВИД-19“, каза д-р Дариткова.
Заместник-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова представи актуални епидемични данни за разпространението на коронавируса в България. По данни към 27 октомври страната ни се нарежда на 21-во място по заболеваемост и на 10-то място по смъртност сред страните в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. По възрастови групи, нарастване на заразените с коронавирус лица се отчита във всички възрасти. С най-голяма заболеваемост са хора в активна възраст 20-59 г., следвани от 60-69 г. Подем в заболеваемостта се регистрира и при учениците в гимназиален курс (15-19 г.) и в прогимназиален курс (10-14 г.). Потвърдените случаи на коронавирус сред медицинския персонал са 2020, сред които 743 лекари, 667 сестри, 280 санитари, 44 фелдшери и 286 друг персонал. Основните предизвикателства по отношение на КОВИД-19, които остават към днешна дата са ефективна и безопасна ваксина, ефикасно лечение и адаптиране на обществения живот към новите условия, каза заместник-министър Йорданова.
Проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), представи изпълнението на Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип 2019 – 2022 г. В рамките на програмата се осигуряват безплатно ваксини за хора над 65-годишна възраст като през сезон 2020 – 2021 е планирано доставянето на 180 000 дози при 120 000 през миналата година. Проф. Кантарджиев обясни, че вследствие на коронавируса, тази година има сериозен интерес към грипната ваксина от страна на българските граждани като цяло. По думите му, ако през изминалите години имунизационният обхват е бил около 2%, то през този сезон се очаква да достигне 7%.
Проф. Кантарджиев припомни, че грипът е тежко инфекциозно заболяване, което причинява сериозна заболеваемост и смъртност. Според него, най-ефективното средство за превенция и контрол на грипа са противогрипните ваксини, които могат да намалят заболяемостта от грип, тежките форми и усложненията. Амбулаторните прегледи, дължащи се на грип, могат да намалеят с до 60% при имунизираните. С близо 60% намалява броят на хоспитализациите, дължащи се на грип, при имунизираните лица над 50 год., а с над 74% намалява приема на деца в интензивни отделения, заради усложненията на грипа. Националната референтна лаборатория към НЦЗПБ проследява грипните щамове, циркулиращи в цялата страна. По думите на проф. Кантарджиев в лабораторията се извършват и над 400 PCR теста за КОВИД-19 дневно, като в последните дни над 1/3 от тях вече са положителни.
Председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Владимир Пилософ обясни, че организацията е изпращала многократно становища до Министерството на здравеопазването относно необходимостта да се въведе програма за ваксинопрофилактика на варицелата, заболяване, което е доста разпространено сред децата в България и понякога протичащо със сериозни усложнения.
На дискусията бе отчетено, че пандемията от КОВИД-19 оказва сериозно неблагоприятно въздействие и върху ваксинацията срещу рак на маточната шийка и скрининговите програми. Експертите са категорични, че този проблем трябва да бъде решен възможно най-скоро. До 2030 г. всички държави в Европа трябва да са въвели ефективни стратегии за елиминиране на рака, свързан с HPV и да е осигурено ваксинационно покритие от най-малко 90% и за двата пола. От СЗО предлагат към програмата да се включат задължителен скрининг за HPV с обхват поне 70% от жените и своевременен достъп до ефикасно лечение на HPV лезии и рак за най-малко 90% от диагностицираните. В Националната програма за първична профилактика на рак на маточната шийка на страната ни е заложено да се постигне 75% имунизационно покритие срещу болестта. Данните показват, че през 2019 г. обхватът с първи прием на ваксината е 10,24%, а обхватът на завършената имунизация с две дози е 7,05%. Според проф. д-р Галина Чакалова, председател на Българската асоциация по онкогинекология, в България трябва да се въведе задължителна имунизация с анти-HPV ваксина с 90% покритие и изпълнение на дозовия режим. Освен това е необходимо програмата да обхване и момичетата, и момчетата, да се въведе организиран популационен скрининг (преглед с цитонамазка) с обхват от поне 70%, да се извършва hrHPV-тест през 2 години, както и да се осигури достъп до качествено лечение на пред-рака и рака на шийката на 90% от диагностицираните.
„Необходима е политическа воля за промяна и в България, защото организирането и прилагането на успешната здравна стратегия е в ръцете на здравните власти!“, каза проф. Чакалова.
Тя призова да се даде възможност на младите жени да бъдат ваксинирани след навършване на пълнолетие, ако в детска възраст родителите им не са го направили.
Д-р Радосвета Филипова, Дирекция „Здравен контрол“ към Министерството на здравеопазването, припомни предупреждението на СЗО, че по време на епидемия дори временното прекъсване на основни здравни услуги като рутинните имунизации може да доведе до вторични здравни кризи, като взривове от морбили, усилване на икономическите загуби и обостряне на заболеваемостта и смъртността. Тя добави, че задължителните имунизации в България се извършват при спазване на противоепидемичните мерки – дезинфекция на ръце и повърхности, носене на лични предпазни средства и управление на отпадъците.