Нови и надеждни терапии в няколко направления ще станат достъпни в Европа и света за лечения на сериозни и социалнозначими заболявания, в същото време в следващите десет години чувствително ще се промени начинът, по който те достигат до тези, които имат нужда от тях. Познати ни днес класически модели на осигуряване на медицински грижи ще бъдат изместени от изцяло нови решения и парадигми.

Такава картина на бъдещето на здравеопазването в следващите десет години очертаха участниците в първи панел "Визия за бъдещето" на провелия се Десети национален Фарма форум на "Мениджър".

Близо 7000 клинични проучвания на нови лекарства се провеждат в момента в глобален мащаб и фарма индустрията инвестира милиарди в тази дейност, каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Новите терапии, които се очаква да станат достъпни за пациентите в Европа и света в рамките на следващите пет години, са в областта на различни сериозни заболявания на централна нервна система като Алцхаймер, където се очаква удвояване на случаите в следващите 10-20 години, онкология, генни и клетъчни терапии, нови имунотерапии, нови терапии за нелечими заболявания и т.н., посочи той.

„Ако искаме сериозно подобрение на достъпа за пациенти, трябва да има оптимизации на българското законодателство и то най-вече в контекста на европейския регламент за оценка на здравните технологии. Той започва да действа от 2025 година и в тази връзка се изисква промяна на българското законодателство, която трябва да започне да се случва сега.“, коментира Деян Денев. 

Средното време за реимбурсиране на нова терапия у нас в сравнение със Западна Европа е 800 дни, това са около две години отлагане във времето, заяви на свой ред Павел Колев, управител на фармацевтичната компания АбВи България. В страната ни компанията присъства от десет години, през които е направила и продължава да прави сериозни инвестиции в клинични проучвания и обучения на медицински специалисти в направленията, в които работи

„За тези десет години наблюдавахме много процеси, в които се крие и обяснението за продължаващите различия между здравеопазването в Западна и Източна Европа“, сподели Павел Колев.

Страната ни е на едно от последните места по брой смъртни случаи, които е можело да бъдат избегнати чрез лечение. Според него, за да се постигне обрат, е нужна най-вече политическа воля, но и промяна в нагласата, че парите, отделяни за здраве, са инвестиция, а не разход. 

По думите на д-р Иван Маджаров, председател на Български лекарски съюз, ако продължаваме да следваме модел на икономии, а не подхода, че разходите за здравеопазване са инвестиции, ще затъваме все повече. Икономиите на средства и липсата на реформи в модела на финансиране са една от причините за съществуващия регионален дисбаланс в осигуряването на качествена здравна грижа в момента, допълни д-р Маджаров.

„Затова, когато говорим за реформа, трябва да напомняме на политиците, че започнатото трябва да се довършва, най-малкото да се направи следващата стъпка към 12% здравноосигурителна вноска, за да започне преодоляването на дисбалансите, включително и на регионално ниво“, подчерта той.

Ние много отдавна сме излезли от т.нар. солидарен модел на здравеопазване, в който финансирането се осигурява главно чрез здравни вноски, тъй като нивата на доплащане от страна на пациента вече приближава 50%, посочи доц. Антон Тонев, председател на здравната комисия в последните два парламента. Затова първата стъпка според него към реформиране на модела на финансиране е намаляването на този процент доплащане. А задължителната – проследяване на ефекта от всяка нова терапия, която се финансира с публични средства. Липсата на оценка за въздействие на дадена терапия е една от причините за забавянето на навлизането на иновативни терапии в България, обясни доц. Тонев. 

Следващият парламент трябва да набележи точни индикатори за проследяване на инвестициите в здравето, бе изводът, около който се обединиха участниците в края на дискусията на панела.

Готови ли сме да посрещнем нови здравни кризи? Отговорите, в панела озаглавен „Цената на отложеното здраве“, бяха - достъпът на пациентите до лекари специалисти в страната е затруднен, в здравеопазването липсват кадри, а в същото време едно от предизвикателствата, пред които е изправена страната ни, е електронната продуктова информация, която трябва да се случи в кратък срок, коментираха участниците в дискусията, модерирана от проф. д-р Георги Момеков, дф, председател на Българското научно дружество по фармация.

"Един от изводите от пандемията е, че всяка една система, дори най-напредналата, не е подготвена за криза от такъв мащаб. Едно такова премеждие играе ролята на важен стрес тест за всяка система. Оттук нататък никоя страна няма да си позволи да бъде на 100% зависима от някой друг особено ако той е на другия край на света", отбеляза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

По думите му преминаването към модел на здравеопазване с акцент върху профилактиката е основна тема от години, но въпреки това тя продължава да е тотално пренебрегната. Като свой личен приоритет епидемиологът определи развитието и модернизирането на имунизационния календар в България, за да може българските деца да получават адекватна здравна грижа, съпоставима с тази на връстниците им от Европа. Като предизвикателство пред здравната система на страната доц. Кунчев посочи липсата на специалисти:

"Ние не можем да се включим във всичко, което Европа ни предлага, защото нямаме хора. Ние се самоизолираме в процеси, които са изключително важни“.

Д-р Николай Недев, завеждащ отделението по Лъчелечение и радиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, посочи, че дълги години големият проблем в една от най-сериозните за всяко общества перманентни здравни кризи - раковите заболявания, е бил диагностицирането им. Според него скрининговите програми трябва да са организирани на национално ниво, за да има истински ефект от тях. Като критичен дисонанс той открои също, че достъп до специалисти в България съществува, но няма система, която да закара пациента при специалиста. Болниците в бившите окръжни градове често работят с клинични пътеки, които не са добре платени, а трябва да приемат пациенти, които са болни, други имат социални проблеми и няма къде да бъдат настанени.

"Един от фокусите на развитието на общественото здраве е, че то изисква повече ресурси и взаимодействие между различни групи. Един от фокусите е да се оздравят болниците в областните градове", категоричен бе той. 

"Скринингът е полезен, но той не може да се направи на цялото население по всички възможни заболявания", е гледната точка на проф. Илко Гетов, представител на България в Европейската агенция по лекарствата.

От позицията на лична експертност той предложи да се очертае план график, а анализът на данните след него могат да се използват за въвеждане на нови технологии. Европейската агенция по лекарствата научи уроците си от пандемията, създаде се Европейската агенция за реакция при извънредни здравни ситуации (HERA), сподели още той и посочи, че забавянето за разрешение за употреба на лекарства вече е сведено само до 10 дни.

"В Европа имаме по-рестриктивен модел, искаме повече качествени данни. Оттук нататък вървим към промяна на фарма законодателството в Европейския съюз, така че ако имаме здравна криза утре, да можем да й повлияем добре.", каза още проф. Гетов.

Българските институции и особено тези в сферата на лекарствата, са оставени на доизживяване както по отношение на заплати, така и на кадрови ресурс. Там борбата е за оцеляване, предупреди той.

Основна цел на дигиталното здраве е да подобри здравните резултатите на всяка държава, посочи Мира Ганова, PhD, директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването и модератор на панел „Дигитално здраве 2030“.

"Хроничните заболявания формират вече 77 % от общия брой заболявания в Европа. 4,5 трилиона долара е обемът на уелбийнг сферата, която включва не само медицинските грижи, но и начина на живот на даден пациент. Затова парадигмата на съвременното здравеопазване изглежда по друг начин – не само медицина, но и пълноценна интеграция в средата", коментира Ганова.

На техническо ниво дигитализацията е интеграция на нови технологии, бизнес трансформация и то на цели процеси, но най-вече тя започва от промяната на мисленето, че вече е задължителен инструмент за подпомагане на здравеопазването.

"Като държава изоставаме в нашия дигитализационен процес, но от друга страна, имаме възможност да се учим от опита на държави, които са търпели, и провали в това отношение", посочи още Мира Ганова.

Дигиталната трансформация в медицината и здравеопазването е факт в европейски и световен мащаб и има много доказателства, че България продължава да изостава в това отношение, каза проф. д-р Иво Петров, дмн, съосновател на Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология.

"Отличник в това отношение е Естония. Нейният опит сочи, че на ниво държава е обърнато внимание на всички важни елементи като електронно досие, включително и дигитален регистър на лекарските грешки, които по този начин подлежат на анализи и чувствителното им намаляване в бъдеще. Сред добрите практики по света са и електронните платформи за обучение и ресертификация на медицински специалисти. Големите данни са съвременното злато. В медицината на тази база например може да се подобрява индивидуалното лечение. Има вече невероятни български решения за ранно разпознаване на заболявания, което значително може да подобри не само навременното лечение, но и продължителността на живот и то в добро качество. Проблемът е, че тези решения не се масовизират", отбеляза проф. Иво Петров.

"Всички, в чиито ръце са решенията за въвеждането на такъв тип решения, са отговорни, че ние продължаваме да изоставаме в това отношение, което води и до по-лоши крайни здравни резултати, а и до предотвратими смъртни случаи", каза той.

Пример за успешен проект в областта на дигитализацията, който е в полза на българските пациенти, е системата за верификация на лекарствата, посочи изпълнителният директор на Българската организация за верификация на лекарствата Илиана Паунова.

"Това е най-големият публично - частен проект в Европа, в който участват всички заинтересовани страни и институции в лекарственото снабдяване. В България Системата за верификация на лекарствата е първата работеща национална електронна система в лекарственото снабдяване", каза Паунова.  

Тя разясни какво представлява ключовият код, изписан върху всяка опаковка на лекарствата, изписвани по лекарско предписание. Той съдържа Уникален идентификационен код, партиден номер, срок на годност и сериен номер на продукта. 

Паунова посочи и какво предстои пред България и пред Европа по отношение на системата на верификация. За България: повишаване активността на аптеките в България за отписване на лекарствата, по-добра аналитичност чрез Системата за управление на сигналите (AMS), интегриране на информационните системи в лекарственото снабдяване. За Европа: присъединяване на Гърция и Италия към европейската система, интегриране със SPOR (системата за управление на лекарствената информация на ЕМА), нови функционалности: агрегиране, аналитичност и други.

"Изкуственият интелект е следващото голямо нещо в модерното здравеопазване, той категорично няма да замени човека, защото идва да ни е на помощ, да ни замени в рутинни повтарящи се дейности, за да ни освободи време за съществени дейности", коментира друг от основните панелисит, Георги Костадинов, съосновател и технически директор на Kelvin Health.

Като пример той посочи областта на радиологията, в която вече са въведени решения на базата на AI-алгоритми за разчитане на снимки от мамография. Има достатъчно създадени вече технологии с участие на изкуствения интелект, които просто чакат да започне използването им в медицината и здравната система, добави Костадинов. Медицинските специалисти не само по света, но и у нас, все повече демонстрират желание да използват различни технологични решения в работата си, но бариерата, която ще трябва да се преодолява, е осъзнаването на необходимостта от създаване на организация за провеждане на периодични обучителни сесии за използването им, казва Георги Костадинов.

За ускоряването на дигитализацията на здравеопазването у нас има нужда от ясна законодателна рамка в тази област и централизация на данните в нея, обобщиха участниците в края на дискусията.

Основни партньори на Десети национален Фарма форум са: АбВи България; Българската организация за верификация на лекарствата; Astra Zeneca
Събитието се реализира с подкрепата на: Takeda; Sun Wave Pharma; Astellas; Novartis; Roche; Nurofen
Институционални партньори: Министерството на здравеопазването; Български лекарски съюз; Национална пациентска организация
Медийни партньори на форума:  bTV; dir.bg; Medical News;  REDmedia, portalnapacienta.bg