Между 68 и 150 млн. лв. ще остават в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) всяка година, ако данък добавена стойност (ДДС) върху лекарствата бъде намален или напълно премахнат. Крайните цени на медикаментите ще паднат с 9 до 17 на сто, а българските граждани ще харчат с до 200 млн. лв. по-малко в аптеките.
Прогнозите са на Института за стратегии и анализи и бяха представени от икономиста Атанас Владиков на кръгла маса в Народното събрание за тежестта на ДДС върху личните и публични разходи за лекарства.
Оказва се, че на фона на останалите европейски държави България е единствената страна, която продължава да прилага обща ставка при облагането на медикаментите (20%). През миналата 2015 г. негативната тендеция у нас беше забелязана дори от Световната банка, която в официален свой доклад обяви, че българският ДДС върху лекарствата е твърде висок и е в интерес на обществото да бъде намален.
"ДДС трябва да се промени, трябва да се диференцира. Защото голямата картина показва, че българските граждани, които са осигурени, плащат веднъж своите осигуровки и внасят допълнително ДДС за това, че си купуват лекарства", обобщи основния проблем Владиков.
По този начин от джоба на пациентите всяка година излизат около 250 млн. лв., изчислява икономистът. Други 150 млн. лв. пък идват от здравната каса като част от общите й разходи за медикаменти. Всичко това формира приходи от около 400 млн. лв. от ДДС върху лекарствата в Републиканския бюджет за 2015 г., което според изчисленията оскъпява продуктите с 16,7 на сто.
"Ако се диференцра ДДС, това ще облекчи тежестта на семейните разходи на гражданите и ще предотврати една своеобразна национализация на здравните доходи под формата на ДДС", убеден е икономистът.
Според собствените му изчисления, ако данъкът бъде намален от сегашните 20% на 9%, лекарствата ще поевтинеят с 9,17 на сто, а ако бъде свален до 5%, намалението в крайната цена ще е с 12,5 на сто. В случай че ДДС бъде напълно премахнат, от стойността на медикаментите ще се извади цялата тежест от 16,7 процент. Ефектът в реално изражение върху разходите на хората обаче ще бъде различен в зависимост от ценовата група, в която се намират медикаментите.
Намалението ще е най-ниско за най-евтините продукти, т.е. тези с цени до 10 лв. за опаковка, твърди Владиков и подкрепи тезата си с конкретни примери. Ако ДДС на лекарство в тази група, което сега се продава за 12,19 лв., бъде намален до 9%, същото би трябвало да се продава за 11,07 лв. или с около левче по-малко. В случай, че данъкът е 5%, крайната цена ще бъде 10,67 лв., а ако бъде напълно премахнат, стойността ще падне до 10,16 лева. С други думи общото намаление при най-евтините медикаменти ще е не повече от 2 лв. на опаковка.
Не по същия начин обаче стоят нещата със скъпите лекарства, които могат да струват над 1 000 лева. Въвеждането на диференцирана ставка при тях би довело до значително поевтиняване, а пълното им освобождаване от ДДС на практика ще доближи стойността им до тази на производителя. Един продукт, който излиза от фабриката с цена от 1 000 лв., например, се оскъпява средно с 35 лв. заради допустимите надценки, които начисляват търговците на едро и дребно. Но след облагането с ДДС, крайната му стойност скача с още 207 лв. до 1 242 лева. В този случай, ако няма данък, същият медикамент ще струва не повече от 1 035 лева. При диференцирана ставка от 9% цената ще е 1 128 лв., при 5% ДДС - съответно 1 087 лева.
На този етап единственият аргумент "против" намаляването на ДДС върху лекарствата са страховете, че бюджетните приходи в държавния бюджет ще намалеят средно с до 350 млн. лв., а това е ограничение, каквото Министерството на финансите не може да си позволи.
Слава АНАЧКОВА