Лятното часово време без съмнение е тема, около която винаги е имало спорове, съмнения и догадки. Днес тя отново е във фокуса на общественото внимание, като дебатът "за или против" бе включен и в програмата на Европейския парламент тази седмица. Отразява ли се промяната в часовника върху човешкия организъм и носи ли тя вредни последици за него? Отговор на този въпрос търсим от отоневролога доц. Тодор Широв от Клиниката по ушно-носно-гърлени болести (УНГ) в Унивреситетската многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) "Царица Йоанна - ИСУЛ" в столицата. В интервюто, което той даде специално за читателите на Redmedia, доц. Широв засегна и темата за нарушенията в равновесието в преходния сезон след студените зимни дни, както и въпроса за неврологичните усложнения след края на грипната вълна.
Доц. Широв, тези дни дебатът "за" или "против" лятното часово време за пореден път се завърна в публичното пространстово и провокира много и разнопосочни мнения. Бихте ли споделили Вашата гледна точка на клиницист – вредна ли е тази смяна на часовника с един час всяка година?
- Моето мнение е, че тази промяна не е вредна за човешкия организъм и не се отразява негативно върху здравето. Нервната система на човека е достатъчно гъвкава и адаптивна, достатъчно пластична, за да бъде повлияна от този едночасов интервал двукратно годишно. Едва около 20% от хората реагират по някакъв начин на промяната в часовника. Това са предимно по-чувствителните, или такива, които страдат от тревожност, депресии, панически разстройства, както и боледуващите от хронични заболявания. Веднага искам да добавя и това, че трябва да се отчита фактора "внушение". Подобни реакции има и когато се появяват съобщения за магнитни бури, например – тогава някои хора започват да изпитват симптоми на неразположение, предимно защото са прочели, че в този ден има магнитна буря и тя може да им причини дискомфорт. Реакцията е сходна и при хора, които четат листовките в опаковките на лекарствата и започват да се оплакват от различни странични ефекти, единствено защото те са изброени там.
И още нещо – помислете само – пилотите и стюардесите, които пътуват в презокеански полети би трябвало да са непрестанно болни, след като прелитат над толкова часови зони с промени много по-големи от един час. Това обаче не се случва. Затова ще обобщя – този един час е нищожно кратък за пластичните възможностите на организма.
Не бих могъл да коментирам икономически последици от промяната на лятното часово време. Но от гледна точка на лайфстайла, особено на по-младото поколение, дългите и светли летни вечери са едно приятно време, в което хората могат да се забавляват повече и да се радват на приятни изживявания на открито до късно вечерта.
Преходният сезон – месеците, в които излизаме от студените дни и правим преход към пролетта и лятото, често са време, в което се засилват оплакванията от страна на вестибуларния апарат – най-често виене на свят, нарушения в равновесието. Какво трябва да се знае за тези преходни състояния?
- Вестибуларният апарат е една изключително чувствителна част от човешките сензорни ситеми. Неговото кръвоснабдяване е част от мозъчното кръвоснабдяване и се влияе от множество фактори. Важно е да се знае, че съдовете, които снабдяват слуховия и вестибуларния апарат, са изключително тънки. Обикновено най-ранните сигнали за смущения в кръвоснабдяването на мозъка идват от слуховата и вестибуларната системи. Вестибуларната симптоматика може да се дължи на нарушения на кръвооросяването, като трябва да се вземат предвид и особеностите на пациента, който идва в лекарския кабинет с оплаквания. Задължително трябва да се отчете наличието на остеофити в шийния дял на гръбнака – т.нар. шипове, които имат отношение към съдовете, преминаващи в тази част на шията и причиняват оплаквания като виене на свят. Също така е важно да се вземе предвид наличието на хронични заболявания като високо кръвно налягане, прекаран мозъчен инсулт . По принцип е препоръчително при такива лица в тези периоди на годината да се провежда медикаментозна профилактика с добре познатия и широко употребяван пирацетам или други подобни. Подобен подход много би подобрил общата симптоматика и би повлиял благоприятно оплакванията от световъртеж и нарушения в равновесието. Този тип лекарства са неутрални по отношение на кръвното налягане, но повлияват много добре мозъчното кръвоснабдяване.
И няколко думи специално за хипертониците?
- Високото кръвно налягане е значим фактор за увреждане на мозъчните съдове, косвено и на равновесието. Препоръката при тези хора е да държат под контрол телесното тегло, стойностите на артериалното налягане, на кръвната захар и на липидите в кръвта. Освен това да се движат много – между 8000 и 10 000 крачки на ден, по мнението на кардиолозите.
В момента сме в края на грипната вълна, а специалистите са категорични, че при много хора заболяването протече със силно изразена неврологична и невроотологична симптоматика. Каква е ситуацията в момента и защо ставаме свидетели точно на този вид усложнения?
- Да, тази година грипът бе приченен по-често от вируси тип В, които засягат и нервната система. По принцип е важно да се знае, че всички грипни вируси поразяват в няколко посоки – епителните клетки, съдовете и нервните клетки. Това означава, че кървенето от носа при грип не е изнанеда, както и уврежданията на слуховия нерв, това, което ние специалистите наричаме неврит на слуховия нерв. За съжаление, много често в последно време при нас идват такива пациенти, при това със сериозно закъснение, когато вече е трудно да им помогнем. Затова моят призив е, ако по време на грипно заболяване, се появят оплаквания от страна на ушите – шум или намален слух, незабавно да се потърси квалифициран специалист по УНГ-болести, който може да проведе изследване на слуха – аудиограма. Дори и личният лекар да не може да издаде направление, нека хората сами да потърсят възможност, защото уврежданията на слуховия нерв се лекуват до 5 дни от началото на симптомите, след това слухът може да бъде трайно увреден или изгубен.
Невена ПОПОВА