Правилата за ценообразуване на медикаментите у нас, в комбинация с 20% ставка на ДДС, е основната причина за изчезването на лекарства от българския пазар, твърдят експерти от бранша.
Най-големият виновник в случая е правилото "най-ниска цена", което обвързва регистрираните у нас стойности с най-ниските в 17 европейски държави. Проблемът е, че в някои държави тези цени са по-ниски по изключение и за определен период от време (заради временно предоставена отстъпка, например), след което възстановяват реалната си стойност. България обаче е длъжна да се съобразява дори с изключенията, в резултат на което фармацевтичните производители не могат да регистрират по-високи цени. Това обикновено ги отказва от участие на нашия пазар, а последствието е изтегляне на продукти от страната и недостиг на медикаменти.
"Мисля, че може да се тръгне от преразглеждане на правилото "най-ниска цена", на първо място - да се използва не най-ниската цена и да се търси изключение, а да се използва правило, например, средната от трите най-ниски цени, като, разбира се, не се допуска това да доведе до увеличаване на цените на лекарствата, тоест, ако се прилага такова правило, то да се прилага от тук насетне, без да води до увеличаване на цените", коментира пред БНР Деян Денев от Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
По думите му през последните три години се наблюдава негативна тенденция, която показва, че продуктите, които навлизат, са доста по-малко от тези, които отпадат от лекарствения пазар.
По данни на националната статистика от 2014 г. насам е спряна доставката на около 300 медикамента, предимно за лечение на нервната система и за онкоболните, твърди депутатът от "Патриотичния фронт" и лидер на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова. Според нея проблемът с липсващите лекарства може да бъде решен със създаването на лекарствена борса, която да регулира не само цените, но и доставките у нас.
"Лекарствената борса ще доведе и до по-достъпни цени и до това да не се налага закупуване на нужните медикаменти от чужбина", отбелязва д-р Петрова.
Другото възможно решение е правилата, по които се формират лекарствените цени у нас, да бъдат допълнени от по-модерни и съвременни методи за ценообразуване, предлагат от Българския фармацевтичен съюз (БФС).
Организацията настоява към системата да се включат възможностите за генеричното заместване на лекарствата в аптеката и тези за паралелен внос на продукти с по-атрактивни цени, защото по-естествен начин ще осигурят евтини лекарства. И двата модела са записани в проектопромените на Закона за лекарствата в хуманната медицина, но предстои да бъдат разглеждани от Народното събрание.
"Всичко е в ръцете на депутатите и се надявам те наистина да приемат промените в спешен порядък, за да осигурим едно разумно, модерно, европейско ценообразуване на лекарствата в България", споделя и председателят на БФС проф. Илко Гетов.
Парадоксът е, че на фона на дебатите за дерегулация на сектора, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се кани да иска нови отстъпки от фармацевтичните производители и вносители.
На планираното за 31 август заседание надзорът на ведомството ще обсъжда възможността за допълнителни отбивки от реимбурсните цени в позитивния списък, за да се елиминират рисковете бюджетът за лекарства да се окаже на минус в края на годината. По данни на НЗОК най-много средства се харчат за онкомедикаменти и за пациентите със заболявания на кръвта, чието лечение е най-скъпо.
Факт е, че през последните няколко месеца Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) беше уведомена за преустановяване на продажбите на 5-6 медикамента без аналог, сред които и такива за есенциална хипертония. Въпреки това експертите са категорични, че засега няма големи групи пациенти, които да са застрашени от изтеглянето на лекарства от нашия пазар.