Red Media - информационен сайт за здравеопазване
Информационен сайт за здравеопазването и здравната реформа

Новини - България

Експерти и политици: Нужни са инвестиции, ефективност и резултати в здравеопазването
Прочетена: 143 пъти

Нужни са инвестиции, ефективност и резултати в здравеопазването. Около тази теза се обединиха участниците в провелата се днес дискусия с представители на основните политически партии, на служебното правителство и на здравните власти на тема „Инвестиции в здравеопазването“. Тя се организира от инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българския лекарски съюз (БЛС), Българския фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

 

Модераторът на дискусията Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, обясни, че целта на форума е да се обсъдят увеличаването на публичните инвестиции в здравеопазването и оптимизиране на контрола и ефективността на системата като част от стратегическия дневен ред на страната, нуждата от обновяване на инвестиционната стратегия в сектора с оглед постигане на по-добри здравни резултати, очакванията за 2022 г. в контекста на забавена диагностика и лечение през 2020 и 2021 г. в резултат от пандемията.

 

„Българското здраавеопазване трябва да направи стратегически скок и да се приземи там, където е здравеопазването на много страни в Европейския съюз“, каза Денев.

 

Лука Чичов, изпълнителен директор на IQVIA България и съпредседател на Здравния Комитет на Американската Търговска Камара представи Доклада „Здравеопазването като инвестиция“, който е разработен от Здравния Комитет на Камарата. В него се посочва, че инвестициите в здравеопазването трябва да бъдат в стратегическия дневен ред на всяко правителство, за да се постави необходимият акцент върху здравето на хората, както и че те са абсолютна необходимост за гарантиране на дългосрочен и устойчив икономически растеж. Според доклада въздействието на забавените или недостатъчни инвестиции в здравеопазването води до непряко нарастване на разходите за здравеопазване, както и дългосрочно намаляване на производителността на труда и БВП. По думите на Чичов българската здравна система бележи осезаем напредък в последните 20 г., но все още трябва да догони средните европейски нива. В следващите 10 години са необходими фундаментални и структурни промени в тази сфера – увеличаване на инвестициите, на политиките за превенция и скрининг, за въвеждане на иновации в медицината и дигитализация на системата. Необходимо е да се увеличат общите инвестиции в здравеопазването до 10% от БВП, както и да има по-ефективно разпределение на актуалните средства и прозрачно проследяване на разходите и прилагане на нови начини на финансиране. Според доклада стратегическите приоритети за развитие на здравеопазването трябва да обхващат инвестиране в превенция и скрининг, стабилизиране динамиката на работната сила, подобряване на извънболнична помощ, въвеждане на дигитално здравеопазване.

 

Петър Т. Иванов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, заяви, че инвестициите в здраве са инвестиция в икономиката. Стратегическият доклад на камарата дава холистичен подход и предлага част от решенията за така нужната реформа в сектор „Здравеопазване“.

 

Д-р Иван Маджаров, председател на УС на БЛС, отбеляза, че проблемите в здравеопазването са свързани с кадрите, с демографските тенденции, снабдяването с лекарствени продукти и въвеждането на иновативни терапии.

 

„Направеното днес в здравеопазването дава резултат след години, но няма време да се отлага“, заяви д-р Маджаров.

 

Проф. Асена Сербезова, председател на УС на БФС, заяви, че ключовите думи в решаването на проблемите в здравеопазването са единство и обединение.

 

„Ние сме толкова силни, колкото сме обединени и толкова слаби, колкото сме разединени“, каза тя.

 

По думите й стратегическият скок в здравеопазването може да се реши с промяна в мисленето.

 

Министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров коментира, че е погрешно здравната система да се разглежда като държавен разход, администрация или социално подпомагане, тъй като тя може да носи приходи и печалба по отношение на държавния бюджет.

 

„Ако ние сме достатъчно умни да разберем, че здравната система е икономика и трябва да се развива като такава, страната освен по-добри здравни грижи, може да си осигурява и по-добри приходи“, каза министърът.

 

Той обобщи, че оттук нататък в цял свят инвестициите ще се насочат в удължаването и подобряването на живота на населението, развитието на високите технологии ще се насочи в медицината. Това е икономика, която не зависи от природните ресурси, а от нашия ум и потенциал, обясни д-р Кацаров.

 

Проф. Петко Салчев, управител на НЗОК, отбеляза, че у нас достъпът до здравни грижи е свободен, но физическият достъп на българските граждани до тях е нарушен поради недобрата инфраструктура, а миналата година вследствие на COVID-19 се е нарушил и психологическият достъп. Той засегна и въпроса за доплащанията за лекарства като изрази мнение, че всички лекарства до 20 лв. трябва да се реимбурсират на 100% от касата, тъй като за тях именно се правят най-големите доплащания от страна на пациентите.

 

Кандидатът за народен представител от БСП проф. Георги Михайлов заяви, че българското население е изоставено от здравеопазване и всякакъв вид превенция, а средствата в системата не се изразходват ефективно и в полза на пациентите. Именно затова според него акцентът в развитието на здравеопазването трябва да е насочен към доболничната помощ и намаляване на ДДС върху лекарствата, а новият парламент и новото правителство трябва да се заемат с модела на финансиране на здравеопазването.

 

Д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“ смята, че в България няма здравеопазване, а има болелечение. Здравноосигурителният модел у нас оставя много хора извън здравната система. В същото време 100% от населението има нужда от профилактика, което показва, че не може да има хора извън здравноосигурителния модел. Д-р Симидчиев добави, че структурните приоритети в сектора трябва да са свързани със стратегия за дигитализация на здравеопазването и за развитие на образованието в системата.

 

Проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ обясни, че управленската програма на партията включва стратегия, чрез която да се увеличи БВП на страната на 100 млрд. евро в следващите четири години. Това ще позволи всяка година приходите в НЗОК да се увеличават с 500 млн. лв. Другите идеи на партията са свързани с въвеждане на тристълбово финансиране на медицинските специалисти с цел привличането им на работа в неблагоприятните райони,  създаване на Национален център за обучение на невроренгенолози в болница „Св. Иван Рилски“ в София, създаване на няколко скринингови онкологични програми. Проф. Ангелов предлага и формиране на 30 изцяло оборудвани мобилни медицински центъра, ситуирани в големите университетски и областни болници, които да предоставят възможност на всеки български гражданин да получи помощ, независимо къде се намира.





Коментари

септември 2021

ПВСЧПСН
  
   

Събития

Няма събития

Последвайте ни

Абонирайте се
за нашия бюлетин

За да получавате винаги
актуалната информация на време

Абонирайте се