Общо 67% от жалбите, подадени до Изпълнителната агенция "Медицински одит" (ИАМО), касаят проблеми с качеството на лечението. Това показва доклад на иституцията, представен на здравен семинар през уикенда.
От всички 1027 получени във ведомството сигнали от началото на 2015-а, 9 на сто засягат морално-етични аспекти, 5% са провокирани от нарушени икономически права, а 4% - заради нарушено право на информация. Цели 15 на сто от жалбите обаче попадат в графата "Други", където фигурира целият спектър от проблеми във взаимоотношенията между лекари и пациенти.
"Основните причини, довели до нежелани сериозни събития по време на диагностично-лечебния процес, се отнасят до слабости в организацията и мениджмънта, т.е. наблюдава се процес на допускане на системни грешки", коментира директорът на ИАМО проф. Златица Петрова.
Според доклада на подупечното й ведомство в редица случаи не се спазват медицинските стандарти и утвърдените алгоритми на поведение в областта на добрата медицинска практика. В резултат пациентите не получават своевременна или достатъчна по обем медицинска помощ, което води до късно диагностициране и забавяне на лечението. Проблемът е, че много често този факт няма как да се докаже, защото медицинската документация е непълна и в нея липсват доказателства за извършените или пропуснати лечебни дейности и процедури.
"Хората вече имат нюх и изработен рефлекс за защита на собствените и на своите близки интереси в областта на медицинското обслужване и медицинското право. Дори и след извършената проверка от нас, те се интересуват от резултатите, от констатациите, от наложените санкции и нерядко – макар и понякога чисто субективно, се обръщат за повторна проверка или за т. нар. реодит", допълни директорът на ИАМО.
Друг сериозен пропуск в работата на лечебните заведения е липсата на отчетени в хода на терапията лекарски грешки. Проблемът тук обаче е чисто юридически, защото понятието не е регламентирано в нито един законов текст. Терминологията не е унифицирана и на международно ниво, което сериозно затруднява последващите оценки на контролните органи в България.
При едва 8% от направените проверки са констатирани лекарски грешки, тоест това са случаите, при които безспорно е установен персонален пропуск, съобщи още проф. Петрова и допълни, че в това отношение страната ни не се различава от световната статистика. Според нея е необходимо ясно разграничаване на понятията медицинска и лекарска грешка.