Очаквано тези дни Наредба 10 за условията и реда за заплащане на лекарствените продукти бе обнародвана в „Държавен вестник“ и също, без да е изненада, стана ясно, че замисълът за нови видове отстъпки, с които ще бъдат натоварени фармацевтичните компании вече е юридически факт.
На пръв поглед идеята на Министерството на здравеопазването да регламентира нормативно по-големи отстъпки и да заложи по-ранни срокове за събирането им изглежда обвита в добри намерения. По този начин публично е заявено намерение да се постигнат икономии на публични средства и да се овладее ръстът на разходите за лекарства. По-детайлното вглеждане в реалната ситуация обаче прави картината далеч по-малко оптимистична.
Преди всичко с наредбата се налагат промени и в действащите договори с фармакомпаниите, а дали това може да се случи едностранно е силно под въпрос. От друга страна, авансовото предоставяне на отстъпките за последните 3 месеца на тази година трябва да стане до средата на този месец, а сумата да бъде калкулирана на базата на предходното тримесечие. Със задна дата ще бъде въведен и друг налог в рамките на 40% от ръста реализиран за ноември и декември на тази година в сравнение със същия период на миналата година. Също обвързано с харчовете на касата от предходната година е нововъведеното задължение на компаниите да плащат 20% от реализирания ръст за годината, ако фондът е надвишил с 3% разходите за лекарствени продукти в сравнение с този изминал период. По-сложна е ситуацията с новите молекули, както и при лекарствените продукти, които по една или друга причина са сами в група. За тях се въвеждат отстъпки, чиито размер се формира на базата на специална скала с прогресивно нарастване и е обвързан с прогнозните стойности за отделните лекарства. Така например, ако надвишаването на прогнозните стойности е до 10%, отстъпката ще бъде в размер не по-малко от 25% от надвишението за съответната година, като този процент се движи нагоре, минава през нивата 50% и 75% и достига до 90% за случаите, в които прогнозните стойности са надвишени над 25%. Без съмнение, първият въпрос, който предизвиква тази регулация, е какво ще се случи, ако прогнозата се окаже неточна или ако възникне ситуация, в която рязкото увеличаване на количеството от даден лекарствен продукт се налага по обективни причини. Вече е ясен и фактът, че при първото четене на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса бе одобрен предложеният мораториум за нови молекули, който трябва да обхване цялата 2018 г. Така става очевидно, че вероятността и наредбата, и бюджетният закон да бъдат атакувани по съдебен ред, се увеличава значително. Дали това ще се случи засега не е ясно, въпреки че някои политически сили също изказаха съмнения в тази посока. Подобна бе и реакцията на пациентските организации и на други структури от неправителствения сектор.
Докато обаче се изчакват реакциите на заинтересованите страни, не е трудно да се предвидят последиците от заложените мерки в контекста на чисто пазарното поведение на компаниите от фармасектора. Ясно е, че много от тях ще свият своите портфолиа. Други ще предпочетат да напуснат нашия пазар, който и без това е ограничен като обем. Трети ще залагат все повече на реекспорта, защото новата наредба просто им дава зелена светлина за такова поведение. А оттук нататък разстоянието до критичния недостиг на животоспасяващи лекарства е много кратко. Както и навлизането в спиралата на програмирания дефицит. Помним добре протестите на пациенти пред здравното министерство заради дефицита на онкологични лекарства преди години. Последните месеци бяха белязани от не един и два сигнала на пациенти за липса на инсулини. И ако има някой, който да е потърпевш от ситуацията, то със сигурност не е само българският пациент, но и българският лекар. Защото нито един медик със сигурност не би искал да лекува в условията на постоянен недостиг или пък да препоръчва на близките на болния да отскочат до някоя съседна страна, за да осигурят лекарствата му.
В същото време е редно да припомним, че страната ни продължава да поддържа най-високият ДДС върху лекарствата в Европа. И ако дебатът по тази тема преди години беше спорадичен, но все пак го имаше, сега потъна в забвение и никой не се сеща да го инициира отново. Заглъхнаха и гласовете за въвеждане на болничните опаковки, които водят до значителни икономии на средства за медикаменти в лечебните заведения и това е факт, доказан от десетилетия практика в развитите лечение. Не се говори публично и за дългоочакваната прогенерична политика, която, ако стане факт, ще доведе до освобождаването на значителен финансов ресурс - естествено, той може да бъде пренасочен за нови терапии. Някак свенливо се отминава и нарастването на разходите за администрация на здравното ведомство, но срещу това никой не протестира. А докато по тези важни за обществото въпроси просто се мълчи, то не трябва да се чудим как за пореден път ще се озовем в дъното на европейските класации по ниво на развитие на здравеопазването, но пък за сметка на това – на челно място по процент на доплащане на здравни услуги. Както и на водеща позиция по отношение интереса към алтернативни и паранормални методи на лечение.
И ако все пак в близките дни и седмици се стигне до преосмисляне на приоритетите в лекарствената политика, то в по-голяма степен ще можем да се надяваме, че ще бъде намерен друг изход от проблемите – по-разумен и по-ориентиран към реалните потребности на хората.
Невена ПОПОВА