Публичните разходи за здравеопазване в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) нарастват с течение на времето, но с по-бавни темпове от растежа на БВП, като днес средните публични разходи на глава от населението са до 5 пъти по-ниски от тези в петте най-развити държави в ЕС. Това сочи доклад разработен от Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) и PwC. Документът бе представен на онлайн семинар на тема „Как можем да намалим различията в инвестициите за здравеопазване между Източна и Западна Европа?“.
В семинара участваха д-р Станимир Хасърджиев, Национална пациентска организация (НПО), България; д-р Йоханес Любкинг, главен съветник - Координация на европейския семестър, Европейска комисия; Ник Мидоус, директор в PwC и Юджийн Ван Ренсбург, ръководител на пазарното развитие и търговските операции за Европа, Близкия изток и Африка, Astellas Pharma. По време на събитието бе поставен фокус върху реформите, които са необходими в страните от Централна и Източна Европа, за посрещането на бъдещите предизвикателства в здравеопазването и изграждането на дългосрочна финансова устойчивост.
Изводът е, че недостатъчните инвестиции в здравеопазването, в комбинация с неефективността на разпределението на наличните ресурси, са важни фактори за различията между страните в достъпа до здравеопазване и до иновативни лекарствени продукти. Така например, пациентите в Централна и Източна Европа получават достъп до два пъти по-малко иновативни терапии в сравнение с живеещите в Западна Европа, след като чакат много по-дълго за тях. По данни за периода 2016 – 2019 г. в България са налични само 32% от новите лекарствени продукти, разрешени от Европейската агенция по лекарствата (EMA). Страната ни плаща и 3 пъти по-малко за лекарствени продукти на глава от населението, сравнено с петте най-развити държави в ЕС. Забавеният достъп до терапия (с 247 дни) допринася за по-лошите здравни резултати, които продължава да регистрира България, въпреки някои видими подобрения през последните години. Така например продължителността на живот у нас е все още със 7 години по-ниска, а предотвратимата смъртност е три пъти по-висока.
Прогнозите за България са, че застаряващото население, заедно с нарастващото разпространение на хронични заболявания, ще окажат натиск върху разходите за здравеопазване в бъдеще, застрашавайки устойчивостта на здравната система и икономическия растеж. Според анализаторите, българската здравна система има нужда от допълнителни инвестиции за посрещане на бъдещите предизвикателства пред здравеопазването, както и за запазване на финансовата си устойчивост. Очакванията са инвестициите в здравеопазване да намалят бъдещия натиск върху разходите, както и да създадат икономически ползи. Обяснението - по-високите и ефективни инвестиции в здравеопазване ще окажат положително въздействие върху здравните резултати, което от своя страна ще увеличи икономическите ползи и свързаните с тях данъчни приходи, и ще генерира спестявания в дългосрочен план.
Изводите и препоръките в доклад, разработен от EFPIA и PwC, се припокриват с тези на инициативата „Заедно за повече здраве“ за необходимостта от повече и по-ефективни инвестиции в здравната система на България, с цел постигане на по-добри дългосрочни резултати.
Вече трета поредна година „Заедно за повече здраве“ обединява усилията на Български лекарски съюз, Български фармацевтичен съюз и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България към обезпечаване на устойчивостта, фискалната стабилност и успешното развитие на здравната система чрез по-големи и ефективни инвестиции в здравеопазването на страната.