Новини - България

Обсъдиха мерки за преодоляване на тежестта на хроничното бъбречно заболяване върху здравната система
Прочетена: 380 пъти

Дискусия на тема „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България“ се проведе вчера в рамките на редовното заседание на Комисията по здравеопазването към 47-то Народно събрание и по инициатива на Българското дружество по нефрология (БДН).

 

Целта бе да се обсъди тежестта на заболяването върху обществото и здравната система, както и да се предприемат конкретни мерки, включително и създаването на Национална скринингова програма.

 

„Хроничното бъбречно заболяване протича бавно, напредва бавно и ние, изправени пред редица други предизвикателства в здравната ни система в последните години, не успяваме да отдадем необходимото внимание на това заболяване, при което често пъти се стига до трансплантация“, каза председателят на Комисията по здравеопазването доц. д-р Антон Тонев при откриването на дискусията.

 

Проф. д-р Емил Паскалев, председател на БДН и началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение към УМБАЛ „Александровска“ представи данни за обхвата на хроничното бъбречно заболяване и тежестта му върху обществото и здравната система.

 

Повече от 840 милиона души в света имат хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ). Това е около 80% повече от броя на хората с диабет и около десет пъти повече от броя на хората с рак. През 2019 г. ХБЗ е 10-та водеща причина за смърт в световен мащаб и се очаква до 2040 г. да стане 5-та.

 

България е на едно от първите места в Европа по честота на заболяването - 13% от хората у нас имат ХБЗ, поради което е необходимо да се вземат спешни мерки за ранно диагностициране и навременно лечение на пациентите.

 

Диабетът и артериалната хипертония (АХ) са двете най-чести причини за развитие на ХБЗ. Диабетът е причина за 38% от случаите на ХБЗ, а АХ за 28% от тях. Важно е тези пациенти да проследяват бъбречната си функция поне 1 път в годината, защото ранните етапи на ХБЗ могат да бъдат обратими.

 

„Ако ХБЗ бъде открито навреме, прогресията му може да бъде забавена. По-ранното диагностициране ще намали броя на пациентите с ХБЗ, стигащи до диализа и ще облекчи значително тежестта върху здравната система“, каза проф. Паскалев.

 

Ако се диагностицира твърде късно и не се лекува, ХБЗ може да прогресира до бъбречна недостатъчност и единственото решение е диализа или бъбречна трансплантация, които са силно инвазивни и изтощителни за пациентите и водят до значителни разходи за здравните системи. Държавите в Европа вече харчат милиарди долари за болестта всяка година. През 2021 г. само за пет европейски държави общите годишни разходи за ХБЗ варират между 3,2% и 5,6% от съответните им годишни национални бюджети за здравеопазване.

 

Проф. Паскалев представи и фармако-икономическите характеристики на ХБЗ. Данните сочат, че консервативното лечение е свързано с най-малък финансов ресурс.  Освен това съвременната терапия може да отложи времето до терминална бъбречна недостатъчност и диализа с близо 7 години. Два пъти повече средства са необходими за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, но реално не може да се оцени финансово положителния факт, че 82% от тези пациенти работят, плащат здравен данък, могат и имат деца. Най-голям финансов ресурс е необходим за диализно лечение. Така например разходите в България за лечение с хрониодиализа на средно 3500 пациенти само по амбулаторна процедура „Хрониодиализа“ за 2020 г. надхвърлят 97 млн. лв.

 

„ХБЗ трябва да бъде приоритетно за общественото здравеопазване с цел подобряване  живота на много хора, живеещи с болестта и защита на тези, които са изложени на риск от прогресия“, каза проф. д-р Емил Паскалев.

 

Необходимо е ХБЗ да се превърне в здравен приоритет като се предприемат следните мерки:
-    Създаване на Национална скринингова програма за ХБЗ
-    Включване на ХБЗ в годишните профилактични прегледи
-    Създаване на национална политика за бъбречните трансплантации

 

Генералният директор на Националната пациентска организация (НПО) д-р Станимир Хасърджиев отбеляза, че ХБЗ е сериозен проблем за много хора и добави, че България не е останала съвсем безучастна към тези пациенти.

 

„Така например в профилактичните пакети са включени някои изследвания, но въпреки това, не сме постигнали желания резултат. Възможно решение е прилагането на автоматизирано известяване на ОПЛ и пациента за повишен риск от ХБЗ. Това техническо решение вече съществува и се прилага пилотно в някои  практики. Това би било добра първа стъпка към добре организирана цялостна скринингова програма. Ранното откриване на пациентите с ХБЗ и лекуването им с консервативна терапия, според изнесените днес данни, е най-икономически изгодното“, каза д-р Хасърджиев и добави, че НПО подкрепя категорично създаването на Национална скринингова програма.

 

Заместник-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев отбеляза, че първите стъпки за преодоляване на проблема с ХБЗ са направени с включването на някои изследвания в здравния пакет. От тук нататък е нужно да се създаде национална стратегия и да се разпише какво да включва скрининга.

 

„Като цяло сме за такава стратегия. Нека да направим възможно най-рано откриването на заболяването“, каза д-р Грибнев и пое ангажимент в Националната здравна стратегия да се включи скринингова програма за ХБЗ.

 

Всички участници в дискусията се обединиха около тезата, че ХБЗ е сериозен проблем за България и е необходимо да се вземат конкретни мерки за преодоляването му.





Коментари

декември 2022

ПВСЧПСН
   
 

Събития

Няма събития

Последвайте ни

Абонирайте се
за нашия бюлетин

За да получавате винаги
актуалната информация на време

Абонирайте се