Новини - България

Онкология, имунология, редки заболявания - областите, в които фармацията е насочила усилия за нови лечения
Прочетена: 266 пъти
Снимка: сп. Мениджър

Онкология, имунология, редки заболявания са доминиращите терапевтични области, в които фарма индустрията е насочила ресурси, собствени инвестиции и усилия за създаване на нови лечения. Това отчетоха участниците във втория панел "Науката става реалност" на Детеви фарма форум на сп. Мениджър". В средносрочен план са идентифицирани 11 области на промени в европейското законодателство, които ще имат влияние и върху фарма индустрията в целия съюз, посочи проф. Илко Гетов, представител на България в Европейската агенция по лекарствата. Агенцията е разрешила 88 нови лекарства. Иновациите и усилията на индустрията са насочени главно в областите - биотехнологии, редки заболявания, генетични заболявания, поясни той.

 

Персонализираната медицина вече не е новост, има терапии, които следват поне едно или две генетични изследвания, които помагат да се прецизира насочването на съответния ген, участващ в терапията, отбеляза д-р Красимира Чемишанска, председател на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании и изпълнителен директор на Амджен. Тя обясни, че основният тласък в развитието на биотехнологиите се дължи на дигитализацията, особено в областта на събирането и обработването на данни. Това значително е съкратило времето в първите две фази на създаването на нови продукти, които са и най-продължителни - при някои този период вече е съкратен наполовина, от четири на две години. Д-р Чемишанска отчете, че основните насоки на търсене и създаване на нови терапевтични решения са в областите с тежки ефекти върху здравето на обществото - сърдечно-съдовите, онкологичните, метаболитните и неврологичните заболявания, които са на челно място в класациите за смъртност, като около 40% от новите разработки са в областта на редките заболявания.

 

Държавата трябва да подкрепи програма за разширяване на генетични скринингови изследвания във все повече области, тъй като страната ни има вече възможностите да прави почти всичко в тази сфера, заяви професор Алексей Савов, началник на Националната генетична лаборатория. В последните години дори е развита опцията у нас да се извършва предимплатационна диагностика при ин витро процедури за забременяване, така че ембрионите да се изследват за нелечими и фатални заболявания, сподели той. Всяко едно генетично заболяване би могло да се лекува много по-правилно и ефективно, ако са диагностицирани навреме генетичните дефекти, които са го причинили. Въпросът е до каква степен е осигурен достъпът до такива изследвания, сподели още проф. Савов.

 

Европа и светът се намират в следващата вълна на медицински иновации, заяви Татяна Станчева от IQVIA. Тя бе един от участниците в двата презентационни слота, които за пръв път тази година са добавени към формата на форума. Те са посветени на новите терапии и технологичните иновации в медицината. Има сериозен фокус от индустрията и регулаторите към увеличаване на броя на възможностите за лечение при съвременните терапии. Източноевропейските държави обаче чакат два пъти по-дълго за навлизането на такива терапевтични решения в сравнение с останалите страни в ЕС. Поради високите цени и ограничената реимбурсация клетъчните и генните терапии, например не са широко разпространени в Източна Европа, посочи Татяна Станчева.

 

В рамките на презентационния слот проф. д-р Емил Паскалев, началник Клиника по нефрология, трансплантация и диализно лечение в Александровска болница, представи презентация на тема „Хронично бъбречно заболяване – тихата епидемия“. България е на едно от първите места в света по честота на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) – всеки 7-8-ми жител на страната е засегнат от него, като най-висока е честотата сред хората над 50 години, съобщи проф. д-р Паскалев. Водещи причини за тази статистика са високата честота на диабетната болест и на хората с високо кръвно налягане. Неоткрито и нелекувано навреме ХБЗ има прогресивно развитие и води до бъбречна недостатъчност, която се лекува с диализа или бъбречна трансплантация. Диализата носи голяма финансова тежест на здравната система. Алтернатива са иновативните терапевтични решения, които могат да забавят прогресията на ХБЗ и отложат необходимостта от диализа или бъбречна трансплантация и да спестят огромен здравен ресурс, посочи проф. Паскалев. За въвеждането им обаче са нужни здравни политики, които да гарантират  ранна диагностика, навременен  достъп до специалист и  иновативни  здравни технологии.

 

Дигиталните и технологични разработки в областта на медицината, особено на ниво скрининг и диагностика, се развиват много бурно в последните години, защото те са един от отговорите на нуждата от решения ориентирани към пациента, обясни Георги Къдрев, главен изпълнителен директор на стартъпа за създаване на технологични иновации в здравната сфера Kelvin Health. Една от групите, най-трудни за диагностициране, са диабетно болните, отбеляза в своята презентация Къдрев. Той представи една от най-новите разработки на неговата компания - приложение, при което е достатъчно да се направи снимка с мобилен телефон, на базата на която могат да се открият аномалии в периферната нервна система - често срещан симптом при диабетици.

 

Загубата на слуха в световен мащаб нараства и това е трайна тенденция, според последни проучвания, посочи инж. Тодор Абаджиев, главен експерт слухови импланти в Сентилион, представител за България на МЕД-ЕЛ. В страната ни липсва подробна и достоверна информация за броя на деца и възрастни, които имат нужда от специални грижи и технически решения за всякакъв вид загуба на слуха. За много от тях набавянето и поддържката на такива решение е финансово непосилна задача, а държавата не отделя достатъчно средства за поемане на разходите в това отношение, обърна внимание инж. Абаджиев. Той представи и някои от най-новите технически решения за възстановяване на слуха, които компанията предлага у нас.

 

Девети национален фарма форум се осъществява с подкрепата на: AstraZeneca; MagnaPharm; Astellas; Novartis; Българска болнична асоциация; СЕНТИЛИОН; MED-EL


Медийни партньори на събитието са: bTV; dir.bg; puls.bg; REDmedia; portalnapacienta.bg.





Коментари

декември 2022

ПВСЧПСН
   
 

Събития

Няма събития

Последвайте ни

Абонирайте се
за нашия бюлетин

За да получавате винаги
актуалната информация на време

Абонирайте се