Уважаеми колеги!

Досега мълчах. Въпреки всички действия, предприети срещу мен, въпреки обвиненията, клеветите и директните обиди, насочени към мен - предпочетох да мълча.

Мълчах, не защото не можех да отговоря на всички неистини и дори откровени лъжи, не защото не можех да покажа

реалните факти за размера на Вашите заплати ( знаете какви са), за състоянието на сметките на Университета, за сигналите ( и анонимни), които получавах, за нарушенията и гражданските договори, които останаха извън обхвата на Одитния доклад.

Мога да отговоря на всеки въпрос и на всеки изопачен факт. Можех да говоря за упоритото и в нарушение на правилата, саботиране на административния процес в МУ, което далеч не се ограничи до отказ от предаване на документи на прокуратурата. И което започна от самото ми встъпване в Университета.

След 6 месеца начело на МУ София е ясно, че мога доста да кажа и по повод на приходите, и разходите от чуждестранните студенти, за мита за изнесеното обучение и колко точно ползи имаме от него.

Мълчах независимо, че доста от моите обвинители стигнаха до това да анализират личността ми, възможностите и способностите ми, нещо което отдавна излезе извън рамките на добрия тон.

Мълчанието ми беше продиктувано не от страх, малодушие или от гузна съвест, а защото смятам, че трябва преди всичко да съхраним името на Университета, който трябва да стои над нашите дребни „битки“ и желания. Защото за мен е обидно преподаватели и студенти да бъдат въвличани в подобни скандали.

Но днес смятам, че вече е време и аз да кажа няколко думи. Не защото „обидата е неизмерима“, а защото е добре истината да излиза на бял свят по-често и по-чиста, отколкото обичайно се случва в подобни ситуации. Ето ги фактите:

• Одитната проверка на Министерство на образованието и науката беше предизвикана от сигнал, пристигнал от Германия във връзка със съмнения за проблеми и незаконосъобразност с изнесеното обучение там. Одиторите влязоха в Университета почти заедно с моето встъпване в длъжността „ректор“. По време на проверката съм предоставила всички документи, които са били изисквани от тяхна страна. Всичко това може много лесно да се провери и докаже документално.

• Качеството, обективността и изчерпателността на одитния доклад не мога да си позволя да коментирам, тъй като това излиза далеч извън моите професионални компетентност и капацитет. Като ректор аз съм длъжна да се запозная с тях, да ги взема под внимание и да изпълня препоръките, така както е записано в доклада. В противен случай последиците за Университета ще бъдат катастрофални. Не ми се вярва, че друг на мое място, в качеството си на ректор, би постъпил по друг начин.

• И не, това не означава да спре „потокът“ от чуждестранни студенти, не означава и да бъде прекъснато изпълнение на инвестиционната програма на Университета. Това означава, че всичко започнато преди мен ще продължи, но вече в рамките на закона!

За да не бъде никога повече свързвано името на Медицински университет София със съмнения за източване, неправомерни действия, некачествено образование, спорни дипломи и т. н.

• Администравен хаос и неуредици няма. Учебната година започна, въпреки изпратените (не от мен) съобщения да всички Вас, а и до официалните гости, които целяха да доведат до провал на тържественото й откриване. Университетът работи нормално, на пълни обороти, студентите са в учебните зали, преподавателите са по местата си. Независимо от съвместно подадените оставки на заместник-ректорите. Така че въпреки координираният отвън хаос - ред все пак има. И аз бих се радвала да чуя конкретни примери за пропуснати срокове, провалени задачи или други белези на хаос. Готова съм да приема всеки съвет и идея, които ще допринесат за оптимизиране на административния процес по принцип в университета, така че да се гарантира, че подобни на описаните в Доклада, пропуски вече няма да има.

• Средствата на Медицински университет, депозирани в няколко банкови сметки, които варират в различните медийни изяви от 80 до 100 млн. лв. ще бъдат разходвани съгласно определените приоритети, характерни за едно висше учебно заведение - за обучение на студентите, за заплати на преподавателите, за инвестиции в инфраструктура и оборудване, за проекти, с които да се развива Университетът. Смятам, че е крайно време заедно, всички членове на Общото събрание да определим приоритетите, в които ще продължи се инвестира. Защото това е логикага на демократичния процес нали?

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Преди няколко месеца приех Вашето доверие, за да продължим заедно да развиваме Университета. Поех личен ангажимент пред всички Вас, членовете на Общото събрание, заложих името и авторитета си за тази най-високата кауза. Нима наистина смятате, че след подобна подкрепа бих предала Вашето доверие, а и себе си и бих застрашила реномето на най-старото медицинско висше училище?

Затова днес, с това обръщение, аз заявявам, че съм готова да чуя всички обвинения, всички мнения, да се поуча от всички ценни и адекватни съвети, за да вървим заедно напред.

Сигурна съм, че никой от Вас, които сте вложили години от живота си в това училище за лекари, не е забравил, че нашият Университет е създаден с идеите, амбициите и удивителния труд на хиляди преди нас, на нашите предшественици, които са имали смелостта да го съградят от нищото. Именно по тази причина ще е позор за нас, за всички нас да издигнем личните цели и страсти над достойното минало и над името на това уникално висше училище. Ако ние забравим това и изберем да говорим за основно за уволнения, командировки, джипове... значи нямаме право да се наречем преподаватели в Медицински университет София.

Медицински университет София, както вече казах е една кауза със 100-годишна история. Той не е нито само един ректор или неговата администрация. Университетът е резултат от обединените усилия на много хора, назад във времето, а и днес. Затова твърдо вярвам, че независимо от всичко, той ще надживее и тези наши страсти, и ще продължи да съществува. Как ще излезем всички ние от тях обаче, с тежки следи или с гордо име зависи само от нас. И от нашата зрялост да избираме приоритети.

Накрая ще си позволя да цитирам едни мъдри думи:

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни;

време да търсиш, и време да губиш;

време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

Дошло е време за мислене. И за избор - в каква посока и с какво име да вървим напред.

С уважение!

Проф. Вихра Миланова