Едва 16% от българите са се изследвали за ХИВ, но в голямата си част това са жени в детеродна възраст и се предполага, че са го направили по необходимост. Делът на осъзнато изследвалите се е изключително малък, показва проучване на обществените нагласи по отношение на ХИВ/СПИН на изследователски център „Тренд“. То е проведено през м. ноември 2021 г. и беше представено по време на дискусията „ХИВ вече не убива, но стигмата – да“, организирана от Центъра за сексуално здраве CheckPoint София по повод Световния ден за борба с ХИВ/СПИН – 1 декември. В същото време ранното диагностициране дава възможност за започване на навременна терапия, която позволява носителите на вируса да живеят дълго, да не заразяват партньорите си и да имат здрави деца. С тази възможност са наясно само 16% от българите, показва още изследването.
„Аз се радвам, че предизвикателствата не стоят пред пациентите, тъй като терапията е налична. Тя е достъпна. С една таблетка дневно хората с ХИВ могат да живеят ефективен живот. По-скоро се притеснявам за ефективността на превенцията на ХИВ. Липсата на достъпност до анонимното изследване за ХИВ“, призна на форума Елена Биринджиева, ръководител на центъра, която повече от 20 години подкрепя пациентите с вируса.
През 2021 г. CheckPoint София провежда анонимно допитване сред 106 българи, които живеят с ХИВ - 92 мъже и 14 - жени. От тях 26 пациенти признават, че са открили ХИВ в късна фаза, когато са имали влошен имунен статус, тъй като са се притеснявали от изследването, защото живеят в малко градче или са се страхували от очаквания резултат.
Една от причините за страха е непознаването на съвременните терапии, около половината от диагностицираните са мислили, че носителите на вируса живеят малко. Другата е стигмата в обществото, което отказва да ги приеме. Според проучването на „Тренд“ едва 15% от българите са готови да имат приятел с ХИВ. Само една трета са съгласни да работят с ХИВ-позитивен (32%) или да общуват с носител на вируса (36%). Да създадат семейство с партньор с ХИВ са склонни 2%, да живеят с инфектиран – 7%. Все още всеки пети българин смята, че може да се зарази при ползване на общи тоалетни помещения, а всеки четвърти, че това може да се случи при разговор със заразен или при ползване на неизмити прибори.
„Антиретровирусната терапия все още не дава възможност да се ликвидира вирусът, но ако вирусният товар е под границите на откриваемост, този човек престава да е зара̀зен за околните. ХИВ не може да се предава чрез кихане и кашляне, ръкостискане, целувка, ползване на общи прибори, дрехи, спане в едно легло. Лошото е, че стигмата не е преодоляна и в медицинските работници. Много медици имат страх, а това затруднява грижата за пациентите“, призна на форума Марияна Стойчева от Медицински университет – Пловдив.
От своя страна доц. Нина Янчева от Медицинския университет в София допълни, че пациентите с ХИВ, които се придържат към своята терапия, преболедуват по-леко новия COVID-19. Доцентката посочи още, че едно от най-големите предизвикателства пред грижата за живеещи с ХИВ е ангажирането на други медицински специалисти.
По отношение превенцията медицината е напреднала до такава степен, че вече е създадено хапче, предпазващо от ХИВ. Т.нар. предекспозиционна терапия с медикамента PrEP, която се прилага върху негативни пациенти от рискови групи, беше представена от д-р Ивайло Паков от Медицинския университет в гр. Плевен. Наблюдение върху 230 пациенти, стартирали терапията, показва, че нито един от тях не се е инфектирал, коментира д-р Паков, който ги е консултирал в рамките на съвместната му работа в CheckPoint София. Всяка сряда д-р Паков консултира пациенти за PrEP.