„Пациентите с тежка астма в България имат достъп до съвременни, биологични терапии, но за съжаление много от тях не са наясно с това. Биологичното лечение при тежка астма, включено навреме, може да подобри контрола на заболяването, да ограничи употребата на кортикостероиди и да подобри качеството на живот на пациентите.“

Това заяви председателят на Българското дружество по алергология проф. д-р Мария Стаевска по време на VI Национален конгрес на Българския лекарски съюз (БЛС).

„Рискът от развитие на нежелани реакции при използването на кортикостероиди (инжекционни или на таблетки), се увеличава при периодичната им употреба (≥4 назначени курса на година). Не трябва да се подценява този риск, като в международните ръководства за лечение на астмата се препоръчва употребата на кортикостероиди да е последна алтернатива при пациентите с тежка астма“, допълни тя. 

Данните сочат, че 3,7% от всички астматици са с тежка астма, като състоянието се определя ретроспективно на база на терапията, необходима за постигане на контрол на заболяването. До 80% от тях имат две или повече придружаващи заболявания, като пациентите с тежка астма влизат два пъти по-често в болница от останалите астматици. Според статистиката 14% от страдащите от тежка астма са със 100% инвалидност, а 38% не могат да изпълняват пълноценно трудовите си задължения поради състоянието си.

Едни от най-големите предизвикателства при лечението на тежка астма са, че тя е неразпозната и неправилно диагностицирана. Специалистите се сблъскват и с недокументираната употреба на системни кортикостероиди, което затруднява оценката на тежестта на заболяването, както и неосъзнаване на страничните ефекти на системните кортикостероиди от страна на пациентите.

Астмата е заболяване, при което е налице хронично възпаление на дихателните пътища, което се изявява с кашлица, стягане в гърдите, задух и затруднено дишане. По-вероятно е пациентът да бъде диагностициран с тежка астма, ако е преживял две или повече влошавания на заболяването през последната година, има персистираща симптоматика и ограничена физическа активност въпреки оптималната инхалаторна терапия.