Ненужни операции и премахване на органи, без да е необходимо, осакатяват пациенти на Комплексния онкологичен център (КОЦ) в Пловдив, разказа в свой репортаж предаването „Господари на ефира”. Епикризите и независимите лекари, запознати с проблема, са категорични, че се касае за порочна практика, при която доброкачествени образувания се третират като злокачествени с изключително травмиращи за пациентите хирургични интервенции.
По повод скандалните разкрития и назначената проверка от Изпълнителната агенция „Медицински одит” (ИАМО) Redmedia потърси коментар по случая от магистъра по право и председател на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) Стойчо Кацаров.
Случаят в КОЦ-Пловдив е много фрапантен, ако е верен. И всъщност е един от малкото, за които хората са разбрали. Според мен има много повече случаи, за които те никога няма да разберат. И не само толкова драстични, като операции без наличие на рак, но и такива, при които пациентите са неправилно лекувани, заради погрешно поставена диагноза. А здравната каса плаща и после се чуди защо не й стигат парите. Когато един курс на лечение струва няколко хиляди лева, а диагнозата е поставена погрешно, тези пари са хвърлени на вятъра. На всичкото отгоре пациентът е допълнително увреден, защото е лекуван неправилно.
В подобни случаи пациентите могат да потърсят обезщетение за непозволена увреда, като се обърнат към съда. Иначе единственият им шанс е да търсят второ мнение или трето, ако се налага, преди да пристъпят към радикални действия. Включително от патолог и хирург, не само от онколог – да си занесат блокчетата на няколко места, за да са сигурни.
Всичко това е резултат от лошото състояние на патологията в България. Положението е катастрофално, защото патологията ни е организирана по изключително примитивен начин и е много ниско платена като дейност. А особено в онкологията, от патолога зависи почти всичко. Той е като Върховния касационен съд, той е последната инстанция, той казва дали има или няма рак. И не само това. От неговата хистопалогична диагностика зависи как ще се лекува пациентът след това – с кое точно лекарство, дали изобщо ще има лъчетерапия, каква точно химиотерапия или кое таргетно лечение би било подходящо.
Ние в Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) направихме няколко опита, заедно с дружеството по патология, да инициираме промени в медицинския стандарт, но нищо не стана. Този стандарт не става за нищо и не случайно е в съда, заедно с останалите стандарти на здравното министерство. В момента има работна група, която готви нов стандарт, но и там, доколкото чувам, работата не върви.
Факт е, че България много изостава в областта на патологията, а в много случаи здравната каса харчи парите си на вятъра. „Скъпи на триците, евтини на брашното” – такова е положението у нас.