Изследователите от биологическата лаборатория на о-в Маунт дезърт в САЩ са установили общите за всички животински видове гени, които способстват за възстановяването на крайниците. Учените се надяват откритието им да доведе до революция в хуманната регенеративна медицина, предаде сайтът за научни открития EurekAlert, пише в днешния си брой в. „Телеграф“.
Много от низшите организми запазват чудотворната способност да се регенерират формата и функцията на почти всички тъкани след контузия. Хората споделят много от гените си именно с тези организми, но човешката способност за регенериране е ограничена. Учени от биологичната лаборатория на о-в Маунт дезърт (MDI) в Бар Харбър, щата Мейн, са се посветили на изучаване на генетичните особености на тези организми с цел да задействат регенеративните им механизми при хората, пише още вестникът.
Способността на животните да регенерират части от тялото си очарова учените от Аристотел насам. Но до появата на усъвършенствани инструменти за генетичен анализ, учените не са имали начин за изучаване на генетичния механизъм, който позволява регенерация. Сега учените в биологичната лаборатория на MDI са идентифицирали генетични регулатори, отговорни за регенерацията при всички животински видове. В доклад, публикуван в списание PLoS ONE. д-р Бенджамин Л. Кинг, и д-р Вут Р. Ин от MDI са идентифицирали тези общи генетични регулатори при три регенеративни видове. Това са тропическата риба зебра - аквариумна риба, в случая от Индия, ашолотъл или обикновен саламандър, роден в езерата на Мексико и при риба лъчеперка от Африка.
Откриването на генетични механизми, общи за всички тези три вида, които се разклоняват на еволюционното дърво преди около 420 млн. г., показва, че те не са специфични за отделните видове, но са съхранени от природата в хода на еволюцията. „Спомням си този ден прекрасно - усещането беше фантастично. Не очаквахме генетичният израз да се различава кой знае колко при трите вида, но бе невероятно да се проследи, че той е един и същ", описва Кинг моментът на откритието. Установяването на най-често срещаните регулатори се очаква да служи като основа за нови хипотези за генетичните механизми, касаещи регенерацията на крайници. Откритието също обяснява в голяма степен защо много тъкани при хората, включително тези на крайниците, регенерират бавно. От това зависи как тези механизми ще може да бъдат повлияни с лекарствени терапии.
„Регенерацията на крайници при хората може да звучи като научна фантастика, но това е в сферата на възможното.
Фактът, че ние сме идентифи цирали генна експресия за регенерация на крайник при три различни вида с три различни вида придатъци предполага, че природата е създала обща генетична схема, уреждаща регенерация, която може да се споделя от всички животински видове, включително хора", твърди Ин.