За периода 1995 – 2012 г. в България се наблюдава драматично увеличаване на броя на онкологичните случаи. Това каза д-р Нилс Уилкинг от Каролинска институт (Стокхолм) по време на кръгла маса на тема „Бъдещето на онкологичната грижа в България – фокус върху пациентите“.  По думите му през последните 10-20 години онкологичните заболявания са станали основните за страната ни.

Причините са комплексни -  застаряване на населението, увеличение на рисковите фактори като тютюнопушене и подобряване на терапията и резултатите в различни области на медицината. Данните сочат, че онкологичните заболявания се увеличават сред хората в активна трудова възраст и са основната причина за смъртност сред тях.

В същото време днес двама от всеки трима пациенти, диагностицирани с рак, преживяват поне 5 години, а броят на пациентите, завърнали се на работа след диагнозата, е нараснал със 75%. Според участниците в дискусията, това се дължи на навлизането на нови технологии, нови лекарствени терапии и по-добри диагностични методи.

Инвестициите в медицинска онкологична дейност и лекарствена терапия са нараснали съществено и днес в по-голяма степен отговарят на реалните здравни потребности. От поемането на финансирането на онкологичната помощ от НЗОК, плащанията за лекарства за злокачествени заболявания са нараснали от 145 милиона лв. през 2012 г. до 255 млн. лв. през 2015 г. (след заплащане на 10% отстъпка през 2015 г.), а плащанията за медицинска дейност, включваща клинични процедури и клинични пътеки в онкологията – от 79 млн. лв. през 2012 г. до 113 млн. лв. през 2015 г.

Експертите отбелязаха, че достъпът до лечение на пациентите със злокачествени заболявания след 2011 г. съществено се е подобрил, за което свидетелства увеличения брой пациенти, за чието лечение НЗОК заплаща. През 2012 г. своите лекарства чрез аптеките са получили 17 500 пациенти, а през 2015 г. този брой вече е 22 000. Чрез болниците лекарства през 2012 г. са получили 24 000 пациенти, а през 2015 г. този брой вече е 34 000. Расте и броят пациенти по онкологични клинични пътеки, заплатени от НЗОК – от 32 000 през 2012 г. до над 38 000 през 2015 г.

По данни на Националния статистически институт в България, както и в останалите изследвани държави, нарастват новорегистрираните случаи на злокачествени заболявания - от близо 330 на 100 000 души от населението през 2000 г. до 442 на 100 000 души от населението през 2014 г., или с 33% за 14-годишен период. Около два пъти по-бързо обаче нараства общия брой на регистрираните пациенти с онкологични заболявания у нас – от близо 2400 на 100 000 души от населението през 2000 г. до 3868 на 100 000 души от населението през 2014 г., или с 61% за 14-годишен период. Благодарение на достиженията на съвременната медицина пациентите с онкологични заболявания в България днес живеят по-дълго, отколкото през 2000 г., което определя нарастването на общия брой регистрирани пациенти със злокачествени заболявания.

По време на форума бе отчетено, че развитието на науката и увеличаването на продължителността на живот на пациентите с онкологични заболявания създават предизвикателства от гледна точка на финансирането на онкологичната помощ, поради което в страните от ЕС са налице големи различия в достъпа на пациентите до медицинска помощ и нови онкологични лекарства. Тези предизвикателства са по-големи в Източна и Южна Европа, в това число и България, където разходите на страните са на нива от около една трета от тези на страните от Западна Европа.

Ето защо усилията на здравните институции и индустрията са насочени към нуждата от преодоляване на неравенствата при достъпа до онкологична помощ между България и другите европейски държави, осигуряване на достъп до нови технологии, въвеждане на гъвкави механизми на плащане и децентрализирани решения за осигуряване на устойчивост на здравната система.

Според експертите, адекватното разпределение на публичните ресурси за онкологични грижи е постижимо чрез комплексен подход към лечението, при който всяка стъпка от терапевтичния алгоритъм е част от индивидуален лечебен план за всеки отделен пациент, който се изпълнява и контролира поетапно. Нужно е и въвеждане на механизми за проследяване на резултатите от лечението, разчитащи на качествени данни като отправна точка при подобряване цикъла на онкологичната грижа за всеки пациент.

Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова отбеляза, че постигнатото по отношение на това онкологичните заболявания да бъдат превърнати от животозастрашаващи в хронични, трябва да бъде запазено  и заяви:

Участниците в дискусията призоваха институциите, академичната общност, медицинските и професионални дружества, пациентските организации и фармацевтичната индустрия да се обединят за подобряването на онкологичната грижа в България с фокус върху пациента и постигане на по-добри резултати от лечението.