Вълна от неодобрение и съмнения съпроводи грандиозната новина за 30% ръст на заплатите в здравеопазването. Секторът, който от години страда от недофинансиране, а цената на лекарския труд е въпрос на елементарно бюджетиране, трябваше шумно да ръкопляска на министъра, съумял да възнагради медицинското съсловие. Вместо това публичното пространство и социалните мрежи избълваха солидна порция неодобрение и скептицизъм, свързвайки щедростта на управниците с предстоящите президентски избори.
"Какво увеличение, болниците едва плащат и сегашните! Никой няма да даде повече!"
"50-100 лв не оправят разликата с Европейските заплати. Все още техните са поне 10 пъти по-високи..."
"Както и увеличението на учителските заплати!! Как пък точно сега се сетиха да вдигат заплатите????? Съвсем за малоумни ни мислят!!!!!!!"
"Поредното предизборно извращение и гавра със работещите в здравеопазването!!! 11 години средно образование. 6 години медицина. Между 4 и 6 години за специалност! И това обучение е оценено на 980 лв. Един IT специалист след завършването си започва работа с минимална заплата от 1500 лв. Да, това е нелош стандарт! Но да се подиграват с нас, че това е нашият стандарт, е смешно и връх на лицемерието. Колеги събудете се!!!"
"Не знам защо хем се дразни съсловието, хем се озлобява обществото! МЗ и правителство, не ви ли стана ясно, че така не бива! Не трябва по този начин да си играете с малкото останали лекари в тази "държава"? Играете опасна игра!"
"За нас остава само пътят към летището..."
В този дух лекари и граждани се възмутиха на подписаното от здравния министър, синдикати и работодатели споразумение за по-високи доходи в сектора. Никой не повярва, че трудът на медицинските сестри ще бъде възнаграден със суми между 700 и 750 лв. месечно, а този на акушерките - с минимум 790 - 810 лева. Според договора лекарите с една специалност трябва да получават начално възнаграждение в диапазона 960 - 980 лв., а колегите им с две специалности - не по-малко от 990 - 1020 лева.
И всичко това на фона на обещаните още в началото на тази година 1500 лв. заплати за спешните медици, които 6 месеца по-късно все още не са станали факт.
Възмущението на медицинското съсловие си има обяснение и то не е свързано само с липсата на средства и адекватната оценка на труда им. Основанията за недоволство са скрити в преходните и заключителни разпоредби на Колективния трудов договор, които недвусмислено обясняват защо обещаното увеличение може и да не стане факт, въпреки подписа на здравния министър д-р Петър Москов.
Първата уловка е, че за изпълнението на договора няма да са необходими допълнителни средства в държавния бюджет. С други думи, заделени пари за увеличение на заплатите няма. Ако някой е имал намерение да подписва Колективен трудов договор в края на 2016-а с по-високи възнаграждения, това би трябвало да фигурира в предварителните планове за изразходване на бюджетните средства през тази годна. В края на 2015-а обаче, когато депутатите дебатираха проектобюджета за 2016-а, темата изобщо не беше на дневен ред. Тогава изниква въпросът откъде ще се вземат по-високите заплати в здравеопазването?
Лечебните заведения са търговски дружества и по правило заплатите в тях се раздават от директора, в зависимост от одобрения му годишен бюджет и постъпленията по клинични пътеки. И тъй като в България всички те са регулирани и ограничени, същото важи и за заплатите на болничния персонал. Допълнително утежняващ фактор са и дълговете на лечебните заведения в страната, които по данни на здравното ведомство гонят колосалната сума от 700 млн. лева. При толкова плачевна финансова картина всеки би се усъмнил в обещанията за увеличение на заплатите.
Трябва да признаем, че наясно с проблема е и самото Министерство на здравеопазването, защото иначе едва ли щеше да включи Параграф 8 в преходните и заключителни разпоредби на Колективния трудов договор. Според текста:
"Размерът на началните основни месечни заплати по категории персонал, определени в чл. 47, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 влизат в сила след приемане на Закон за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за съответната година, при увеличение най-малко с 5% на средствата за извънболнична, съответно за болнична помощ".
Тълкуването не е трудно - увеличението на заплатите няма да се случи до края на годината, защото не е предвидено в бюджета на НЗОК за тази година. Остава да бъде "договорено" в бюджета за следващата и то при условие, че Министерствотo на финансите се съгласи средствата за болнична и извънболнична помощ да бъдат вдигнати с 5 на сто. По груби сметки става дума за малко над 86 млн. лв. (при около 1,7 млрд. лв., предвидени за лечебните заведения, личните лекари и специалистите през тази година), но преговорите едва ли ще са лесни при положение, че точно толкова се очаква да бъде дефицитът в бюджета на НЗОК за 2016-а.
Освен това, трябва да се има предвид, че изразходването на средствата на публичния фонд се съобразява с подписването на Националния рамков договор (НРД) за съответната година, който влиза в сила на 1 април. При това положение едва ли можем да очакваме медицинското съсловие да вземе реално увеличените си заплати преди средата на май 2017 година. Ако дотогава властимащите не са забравили за тях ...
Добрата новина е, че лечебните заведения без пари за увеличението ще могат да се жалват. Лошата е, че жалбите им няма да стигнат до здравния министър. Според преходните и заключителни разпоредби в Колективния трудов договор (КТД) ...
"... лечебните заведения, които нямат финансова възможност за въвеждане на новите начални основни заплати и увеличението на допълнителните трудови възнаграждения, определени от този КТД, докладват за това пред председателя на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването, с копие до членовете му".
Проблемът е, че въпросните отраслови съвети не съществуват и няма да функционират докато синдикати, работодатели и министерство не създадат отраслови и общински "тристранки" в отрасъл "Здравеопазване". На този етап никой не знае колко време ще отнеме това, какви хора ще влязат в съветите и каква работа точно ще вършат структури, които по силата на преходните и заключителни разпоредби на договора, ще разрешават споровете по него с писмени становища.
При така създадената ситуация подписаният Колективен трудов договор за увеличение на възнагражденията в сектора все повече прилича на предизборно обещание. От онези, които не виждат бял свят нито преди, нито след като всички се изправим пред урните с все по-увяхващата надежда, че статуквото може да бъде разбито с гласовете ни.
Слава АНАЧКОВА