Университетските многопрофилни болници „Александровска“, „Царица Йоанна -  ИСУЛ“ и „Пирогов“ се нуждаят от спешни оздравителни мерки. Това се посочва в доклад на здравния министър проф. Николай Петров до парламентарната здравна комисия, който бе представен на заседанието й в края на миналата седмица. Документът обобщава данни за състоянието на държавните лечебни заведения и бе предоставен на депутатите по тяхно искане, утвърдено с решение на Народното събрание от 9 юни.

Освен трите големи столични университетски болници, здравното ведомство е посочило още няколко лечебници с над 50% държавно участие, при които се налагат такива мерки без отлагане. Това е Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ), УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ - Стара Загора, както и многопрофилните болници в Пловдив, Бургас, Ловеч и Враца.

Анализът на здравното ведомство показва, че в сравнение с 2015 г. общите задължения на държавните лечебни заведения през 2016 г. са нараснали с 8,54%. Най-висок е относителният дял на задълженията към доставчици – около 86% от общите задължения на държавните лечебници, като от тях най-значима е тежестта на задълженията към доставчици на медикаменти – 28,9%, следвана от задълженията към доставчици на медицински консумативи – 18,83%.

В същото време използваемостта на болничните легла е намаляла средно с 8%, при средно намаление на броя им с 2%, което, според анализа на министерството говори за намаляване обема на медицинската дейност.

Увеличението на задълженията най-вероятно се дължи на ниската абсолютна ликвидност на почти всички лечебни заведения за болнична помощ, както и от невъзможността им да разплащат натрупани задължения, се отбелязва в доклада. Изводът е, че това е предпоставка за фирмите – доставчици принудително да събират дължимите суми чрез налагане на запори заедно с неустойки и лихви. Съществува голям риск от обявяване в несъстоятелност на лечебни заведения, обобщава още анализът на Министерството на здравеопазването.

Невена ПОПОВА